| الر ۚ تِلْكَ آيَاتُ الْكِتَابِ وَقُرْآنٍ مُّبِينٍ (1) Алиф. Лам. Ра. Това са знаменията на Книгата - ясния Коран |
| رُّبَمَا يَوَدُّ الَّذِينَ كَفَرُوا لَوْ كَانُوا مُسْلِمِينَ (2) Неверниците ще възжелаят да са били мюсюлмани |
| ذَرْهُمْ يَأْكُلُوا وَيَتَمَتَّعُوا وَيُلْهِهِمُ الْأَمَلُ ۖ فَسَوْفَ يَعْلَمُونَ (3) Остави ги да ядат и да се наслаждават, и да ги отвлича надеждата! Те ще узнаят |
| وَمَا أَهْلَكْنَا مِن قَرْيَةٍ إِلَّا وَلَهَا كِتَابٌ مَّعْلُومٌ (4) И не сме унищожили Ние никое селище, без да се знае какво му е писано |
| مَّا تَسْبِقُ مِنْ أُمَّةٍ أَجَلَهَا وَمَا يَسْتَأْخِرُونَ (5) Никоя общност не изпреварва своя срок и не го забавя |
| وَقَالُوا يَا أَيُّهَا الَّذِي نُزِّلَ عَلَيْهِ الذِّكْرُ إِنَّكَ لَمَجْنُونٌ (6) И рекоха [неверниците]: “О, ти, комуто бе низпослано Напомнянето, ти си луд |
| لَّوْ مَا تَأْتِينَا بِالْمَلَائِكَةِ إِن كُنتَ مِنَ الصَّادِقِينَ (7) Защо не ни доведеш ангелите, ако говориш истината?” |
| مَا نُنَزِّلُ الْمَلَائِكَةَ إِلَّا بِالْحَقِّ وَمَا كَانُوا إِذًا مُّنظَرِينَ (8) Ние не низпославаме ангелите с друго освен с истината. И тогава [неверниците] не ще бъдат изчакани |
| إِنَّا نَحْنُ نَزَّلْنَا الذِّكْرَ وَإِنَّا لَهُ لَحَافِظُونَ (9) Наистина Ние низпослахме Напомнянето и Ние непременно ще го пазим |
| وَلَقَدْ أَرْسَلْنَا مِن قَبْلِكَ فِي شِيَعِ الْأَوَّلِينَ (10) И преди теб изпращахме пратеници сред древните общности |
| وَمَا يَأْتِيهِم مِّن رَّسُولٍ إِلَّا كَانُوا بِهِ يَسْتَهْزِئُونَ (11) И не дойде при тях пратеник, без да го подиграят |
| كَذَٰلِكَ نَسْلُكُهُ فِي قُلُوبِ الْمُجْرِمِينَ (12) Така влагаме това [неверие] в сърцата на престъпниците |
| لَا يُؤْمِنُونَ بِهِ ۖ وَقَدْ خَلَتْ سُنَّةُ الْأَوَّلِينَ (13) не вярват в него [- Корана], въпреки че е известна съдбата на предците |
| وَلَوْ فَتَحْنَا عَلَيْهِم بَابًا مِّنَ السَّمَاءِ فَظَلُّوا فِيهِ يَعْرُجُونَ (14) И да разтворехме над тях врата в небето, и да продължаха там да се изкачват |
| لَقَالُوا إِنَّمَا سُكِّرَتْ أَبْصَارُنَا بَلْ نَحْنُ قَوْمٌ مَّسْحُورُونَ (15) пак щяха да рекат: “Погледите ни бяха заслепени. Ние сме омагьосани хора.” |
| وَلَقَدْ جَعَلْنَا فِي السَّمَاءِ بُرُوجًا وَزَيَّنَّاهَا لِلنَّاظِرِينَ (16) И направихме на небето съзвездия, и го разкрасихме за гледащите |
| وَحَفِظْنَاهَا مِن كُلِّ شَيْطَانٍ رَّجِيمٍ (17) и го опазихме от всеки прокуден сатана |
| إِلَّا مَنِ اسْتَرَقَ السَّمْعَ فَأَتْبَعَهُ شِهَابٌ مُّبِينٌ (18) всеки, който слуша скришом, го следва ярък пламък |
| وَالْأَرْضَ مَدَدْنَاهَا وَأَلْقَيْنَا فِيهَا رَوَاسِيَ وَأَنبَتْنَا فِيهَا مِن كُلِّ شَيْءٍ مَّوْزُونٍ (19) И разпростряхме земята, и положихме върху нея непоклатими планини, и сторихме от нея да поникне от всяко нещо, което се мери |
| وَجَعَلْنَا لَكُمْ فِيهَا مَعَايِشَ وَمَن لَّسْتُمْ لَهُ بِرَازِقِينَ (20) И сторихме там препитание за вас и за онзи, когото вие не храните |
| وَإِن مِّن شَيْءٍ إِلَّا عِندَنَا خَزَائِنُهُ وَمَا نُنَزِّلُهُ إِلَّا بِقَدَرٍ مَّعْلُومٍ (21) И няма нещо, съкровищниците на което да не са при Нас, и го спускаме Ние само в знайно количество |
| وَأَرْسَلْنَا الرِّيَاحَ لَوَاقِحَ فَأَنزَلْنَا مِنَ السَّمَاءِ مَاءً فَأَسْقَيْنَاكُمُوهُ وَمَا أَنتُمْ لَهُ بِخَازِنِينَ (22) И изпращаме ветровете - оплождащи, и утоляваме жаждата с вода, която изсипваме от небето, а вие не можете да я съхраните |
| وَإِنَّا لَنَحْنُ نُحْيِي وَنُمِيتُ وَنَحْنُ الْوَارِثُونَ (23) Наистина Ние съживяваме и умъртвяваме, и Ние сме наследниците |
| وَلَقَدْ عَلِمْنَا الْمُسْتَقْدِمِينَ مِنكُمْ وَلَقَدْ عَلِمْنَا الْمُسْتَأْخِرِينَ (24) Знаем предишните от вас и знаем оставащите |
| وَإِنَّ رَبَّكَ هُوَ يَحْشُرُهُمْ ۚ إِنَّهُ حَكِيمٌ عَلِيمٌ (25) Наистина твоят Господ е Онзи, Който ще ги събере. Той е премъдър, всезнаещ |
| وَلَقَدْ خَلَقْنَا الْإِنسَانَ مِن صَلْصَالٍ مِّنْ حَمَإٍ مَّسْنُونٍ (26) И сътворихме човека от изсъхнала глина, от менлива кал |
| وَالْجَانَّ خَلَقْنَاهُ مِن قَبْلُ مِن نَّارِ السَّمُومِ (27) А джиновете сътворихме от пламъка на огъня преди |
| وَإِذْ قَالَ رَبُّكَ لِلْمَلَائِكَةِ إِنِّي خَالِقٌ بَشَرًا مِّن صَلْصَالٍ مِّنْ حَمَإٍ مَّسْنُونٍ (28) Твоят Господ каза на ангелите: “Аз ще сътворя човек от изсъхнала глина, от менлива кал |
| فَإِذَا سَوَّيْتُهُ وَنَفَخْتُ فِيهِ مِن رُّوحِي فَقَعُوا لَهُ سَاجِدِينَ (29) И когато го сътворя и му вдъхна от Своя дух, поклонете се пред него!” |
| فَسَجَدَ الْمَلَائِكَةُ كُلُّهُمْ أَجْمَعُونَ (30) И всички ангели се поклониха заедно |
| إِلَّا إِبْلِيسَ أَبَىٰ أَن يَكُونَ مَعَ السَّاجِدِينَ (31) освен Иблис, който се възпротиви да е с покланящите се |
| قَالَ يَا إِبْلِيسُ مَا لَكَ أَلَّا تَكُونَ مَعَ السَّاجِدِينَ (32) Рече [Аллах]: “О, Иблис, какво ти е, че не си с покланящите се?” |
| قَالَ لَمْ أَكُن لِّأَسْجُدَ لِبَشَرٍ خَلَقْتَهُ مِن صَلْصَالٍ مِّنْ حَمَإٍ مَّسْنُونٍ (33) Рече: “Не ми подобава да се поклоня на човек, когото Ти сътвори от изсъхнала глина, от менлива кал.” |
| قَالَ فَاخْرُجْ مِنْهَا فَإِنَّكَ رَجِيمٌ (34) Рече: “Излез тогава оттук! Ти си прокуден |
| وَإِنَّ عَلَيْكَ اللَّعْنَةَ إِلَىٰ يَوْمِ الدِّينِ (35) Над теб е проклятието до Съдния ден.” |
| قَالَ رَبِّ فَأَنظِرْنِي إِلَىٰ يَوْمِ يُبْعَثُونَ (36) Рече: “Господи мой, отсрочи ме до Деня, в който ще бъдат възкресени!” |
| قَالَ فَإِنَّكَ مِنَ الْمُنظَرِينَ (37) Рече: “Ти си сред отсрочените |
| إِلَىٰ يَوْمِ الْوَقْتِ الْمَعْلُومِ (38) до Деня на знайното време.” |
| قَالَ رَبِّ بِمَا أَغْوَيْتَنِي لَأُزَيِّنَنَّ لَهُمْ فِي الْأَرْضِ وَلَأُغْوِيَنَّهُمْ أَجْمَعِينَ (39) Рече: “Господи мой, затова, че Ти ме остави в заблуда, непременно ще им разкрасявам по земята и непременно ще заблуждавам всички |
| إِلَّا عِبَادَكَ مِنْهُمُ الْمُخْلَصِينَ (40) освен Твоите предани раби сред тях.” |
| قَالَ هَٰذَا صِرَاطٌ عَلَيَّ مُسْتَقِيمٌ (41) Рече: “Това е правият път към Мен |
| إِنَّ عِبَادِي لَيْسَ لَكَ عَلَيْهِمْ سُلْطَانٌ إِلَّا مَنِ اتَّبَعَكَ مِنَ الْغَاوِينَ (42) Над Моите раби нямаш власт, освен за който те последва измежду заблудените.” |
| وَإِنَّ جَهَنَّمَ لَمَوْعِدُهُمْ أَجْمَعِينَ (43) Наистина Адът е обещан за всички тях |
| لَهَا سَبْعَةُ أَبْوَابٍ لِّكُلِّ بَابٍ مِّنْهُمْ جُزْءٌ مَّقْسُومٌ (44) Той има седем врати. За всяка врата има отделена група |
| إِنَّ الْمُتَّقِينَ فِي جَنَّاتٍ وَعُيُونٍ (45) Богобоязливите ще бъдат сред градини и извори |
| ادْخُلُوهَا بِسَلَامٍ آمِنِينَ (46) “Влезте там с мир - в безопасност!” |
| وَنَزَعْنَا مَا فِي صُدُورِهِم مِّنْ غِلٍّ إِخْوَانًا عَلَىٰ سُرُرٍ مُّتَقَابِلِينَ (47) И ще премахнем от сърцата им всяка омраза - братя на престоли един срещу друг |
| لَا يَمَسُّهُمْ فِيهَا نَصَبٌ وَمَا هُم مِّنْهَا بِمُخْرَجِينَ (48) Не ще ги засегне там умора и не ще бъдат оттам изведени |
| ۞ نَبِّئْ عِبَادِي أَنِّي أَنَا الْغَفُورُ الرَّحِيمُ (49) Извести Моите раби [о, Мухаммад], че Аз съм Опрощаващия, Милосърдния |
| وَأَنَّ عَذَابِي هُوَ الْعَذَابُ الْأَلِيمُ (50) И че Моето мъчение е болезненото мъчение |
| وَنَبِّئْهُمْ عَن ضَيْفِ إِبْرَاهِيمَ (51) И ги извести за гостите на Ибрахим |
| إِذْ دَخَلُوا عَلَيْهِ فَقَالُوا سَلَامًا قَالَ إِنَّا مِنكُمْ وَجِلُونَ (52) Когато влязоха при него и рекоха: “Мир!”, рече: “Ние се страхуваме от вас.” |
| قَالُوا لَا تَوْجَلْ إِنَّا نُبَشِّرُكَ بِغُلَامٍ عَلِيمٍ (53) Рекоха: “Не се страхувай! Ние те благовестваме за син, надарен със знание.” |
| قَالَ أَبَشَّرْتُمُونِي عَلَىٰ أَن مَّسَّنِيَ الْكِبَرُ فَبِمَ تُبَشِّرُونَ (54) Рече: “Нима ме благовествате, при все че ме настигна старостта? И с какво ще ме възрадвате?” |
| قَالُوا بَشَّرْنَاكَ بِالْحَقِّ فَلَا تَكُن مِّنَ الْقَانِطِينَ (55) Рекоха: “Възрадвахме те с истината. И не губи надежда!” |
| قَالَ وَمَن يَقْنَطُ مِن رَّحْمَةِ رَبِّهِ إِلَّا الضَّالُّونَ (56) Каза: “А кой губи надежда за милостта на своя Господ освен заблудените?” |
| قَالَ فَمَا خَطْبُكُمْ أَيُّهَا الْمُرْسَلُونَ (57) И каза: “А какво е намерението ви, о, пратеници?” |
| قَالُوا إِنَّا أُرْسِلْنَا إِلَىٰ قَوْمٍ مُّجْرِمِينَ (58) Казаха: “Изпратени сме при хора престъпващи |
| إِلَّا آلَ لُوطٍ إِنَّا لَمُنَجُّوهُمْ أَجْمَعِينَ (59) освен семейството на Лут. Ще го спасим цялото |
| إِلَّا امْرَأَتَهُ قَدَّرْنَا ۙ إِنَّهَا لَمِنَ الْغَابِرِينَ (60) освен неговата жена. Известено ни е, че тя ще бъде сред оставащите.” |
| فَلَمَّا جَاءَ آلَ لُوطٍ الْمُرْسَلُونَ (61) И когато пратениците дойдоха при семейството на Лут |
| قَالَ إِنَّكُمْ قَوْمٌ مُّنكَرُونَ (62) той каза: “Вие сте непознати хора.” |
| قَالُوا بَلْ جِئْنَاكَ بِمَا كَانُوا فِيهِ يَمْتَرُونَ (63) Казаха: “Да, дойдохме при теб с онова, за което се съмняват [твоите хора] |
| وَأَتَيْنَاكَ بِالْحَقِّ وَإِنَّا لَصَادِقُونَ (64) И ти донесохме правдата. Ние казваме истината |
| فَأَسْرِ بِأَهْلِكَ بِقِطْعٍ مِّنَ اللَّيْلِ وَاتَّبِعْ أَدْبَارَهُمْ وَلَا يَلْتَفِتْ مِنكُمْ أَحَدٌ وَامْضُوا حَيْثُ تُؤْمَرُونَ (65) Тръгни със своето семейство в част от нощта и върви зад тях! И никой от вас да не се обърне! И продължете натам, където ви е повелено!” |
| وَقَضَيْنَا إِلَيْهِ ذَٰلِكَ الْأَمْرَ أَنَّ دَابِرَ هَٰؤُلَاءِ مَقْطُوعٌ مُّصْبِحِينَ (66) И го предизвестихме с тази повеля, че коренът на тези ще бъде отсечен на сутринта |
| وَجَاءَ أَهْلُ الْمَدِينَةِ يَسْتَبْشِرُونَ (67) И дойдоха жителите на града зарадвани |
| قَالَ إِنَّ هَٰؤُلَاءِ ضَيْفِي فَلَا تَفْضَحُونِ (68) Каза [Лут]: “Тези са ми гости. Не ме опозорявайте |
| وَاتَّقُوا اللَّهَ وَلَا تُخْزُونِ (69) Бойте се от Аллах! И не ме посрамвайте!” |
| قَالُوا أَوَلَمْ نَنْهَكَ عَنِ الْعَالَمِينَ (70) Казаха: “Не те ли възпряхме от хората [да ти гостуват]?” |
| قَالَ هَٰؤُلَاءِ بَنَاتِي إِن كُنتُمْ فَاعِلِينَ (71) Каза: “Ето дъщерите ми, ако ще вършите!” |
| لَعَمْرُكَ إِنَّهُمْ لَفِي سَكْرَتِهِمْ يَعْمَهُونَ (72) Кълна се в твоя живот [о, Мухаммад], те в своето опиянение се лутат |
| فَأَخَذَتْهُمُ الصَّيْحَةُ مُشْرِقِينَ (73) И Викът ги обзе при изгрев слънце |
| فَجَعَلْنَا عَالِيَهَا سَافِلَهَا وَأَمْطَرْنَا عَلَيْهِمْ حِجَارَةً مِّن سِجِّيلٍ (74) И преобърнахме селището надолу, и изсипахме над тях порой камъни от глина |
| إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَاتٍ لِّلْمُتَوَسِّمِينَ (75) В това има знамения за прозорливите |
| وَإِنَّهَا لَبِسَبِيلٍ مُّقِيمٍ (76) Те [- селищата] са на все още съществуващ път |
| إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً لِّلْمُؤْمِنِينَ (77) В това има знамение за вярващите |
| وَإِن كَانَ أَصْحَابُ الْأَيْكَةِ لَظَالِمِينَ (78) И обитателите на Горичката бяха угнетители |
| فَانتَقَمْنَا مِنْهُمْ وَإِنَّهُمَا لَبِإِمَامٍ مُّبِينٍ (79) Затова им отмъстихме. И двете са на видим път |
| وَلَقَدْ كَذَّبَ أَصْحَابُ الْحِجْرِ الْمُرْسَلِينَ (80) И обитателите на ал-Хиджр взеха за лъжци пратениците |
| وَآتَيْنَاهُمْ آيَاتِنَا فَكَانُوا عَنْهَا مُعْرِضِينَ (81) Дадохме им Наши знамения, ала се отдръпнаха от тях |
| وَكَانُوا يَنْحِتُونَ مِنَ الْجِبَالِ بُيُوتًا آمِنِينَ (82) И изсичаха домове в планините - в безопасност |
| فَأَخَذَتْهُمُ الصَّيْحَةُ مُصْبِحِينَ (83) Но Викът ги обзе на сутринта |
| فَمَا أَغْنَىٰ عَنْهُم مَّا كَانُوا يَكْسِبُونَ (84) И не ги избави онова, което бяха придобили |
| وَمَا خَلَقْنَا السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضَ وَمَا بَيْنَهُمَا إِلَّا بِالْحَقِّ ۗ وَإِنَّ السَّاعَةَ لَآتِيَةٌ ۖ فَاصْفَحِ الصَّفْحَ الْجَمِيلَ (85) Сътворихме Ние небесата и земята, и онова, което е помежду тях, единствено с мъдрост. Часът непременно ще дойде, затова [о, Мухаммад] прости с великодушна прошка |
| إِنَّ رَبَّكَ هُوَ الْخَلَّاقُ الْعَلِيمُ (86) Твоят Господ е Всетворящия, Всезнаещия |
| وَلَقَدْ آتَيْنَاكَ سَبْعًا مِّنَ الْمَثَانِي وَالْقُرْآنَ الْعَظِيمَ (87) Ние вече ти дадохме седемте повтарящи се знамения и великия Коран |
| لَا تَمُدَّنَّ عَيْنَيْكَ إِلَىٰ مَا مَتَّعْنَا بِهِ أَزْوَاجًا مِّنْهُمْ وَلَا تَحْزَنْ عَلَيْهِمْ وَاخْفِضْ جَنَاحَكَ لِلْمُؤْمِنِينَ (88) Не устремявай поглед към онова, което дадохме за наслада на групи от тях, и не скърби за тях! И спусни своето крило над вярващите |
| وَقُلْ إِنِّي أَنَا النَّذِيرُ الْمُبِينُ (89) И кажи: “Аз наистина съм ясният предупредител.” |
| كَمَا أَنزَلْنَا عَلَى الْمُقْتَسِمِينَ (90) Както низпослахме [наказание] и за поделящите |
| الَّذِينَ جَعَلُوا الْقُرْآنَ عِضِينَ (91) които сториха на части Корана |
| فَوَرَبِّكَ لَنَسْأَلَنَّهُمْ أَجْمَعِينَ (92) Кълна се в твоя Господ! Ще ги питаме всички |
| عَمَّا كَانُوا يَعْمَلُونَ (93) за онова, което са извършили |
| فَاصْدَعْ بِمَا تُؤْمَرُ وَأَعْرِضْ عَنِ الْمُشْرِكِينَ (94) Извести онова, което ти бе повелено, и се отдръпни от съдружаващите |
| إِنَّا كَفَيْنَاكَ الْمُسْتَهْزِئِينَ (95) Ние сме ти достатъчни срещу присмехулниците |
| الَّذِينَ يَجْعَلُونَ مَعَ اللَّهِ إِلَٰهًا آخَرَ ۚ فَسَوْفَ يَعْلَمُونَ (96) които наред с Аллах приемат друг бог. Ала ще узнаят |
| وَلَقَدْ نَعْلَمُ أَنَّكَ يَضِيقُ صَدْرُكَ بِمَا يَقُولُونَ (97) И знаем Ние, че сърцето ти се свива от техните думи |
| فَسَبِّحْ بِحَمْدِ رَبِّكَ وَكُن مِّنَ السَّاجِدِينَ (98) Но прославяй с възхвала своя Господ и бъди от покланящите се в суджуд |
| وَاعْبُدْ رَبَّكَ حَتَّىٰ يَأْتِيَكَ الْيَقِينُ (99) И служи на своя Господ, докато дойде при теб неизбежното |