| وَالسَّمَاءِ وَالطَّارِقِ (1) Кълна се в небето и във Вечерницата |
| وَمَا أَدْرَاكَ مَا الطَّارِقُ (2) А откъде да знаеш ти какво е Вечерницата |
| النَّجْمُ الثَّاقِبُ (3) Звездата с пронизваща светлина |
| إِن كُلُّ نَفْسٍ لَّمَّا عَلَيْهَا حَافِظٌ (4) Над всяка душа има надзорник |
| فَلْيَنظُرِ الْإِنسَانُ مِمَّ خُلِقَ (5) И да погледне човекът от какво бе сътворен |
| خُلِقَ مِن مَّاءٍ دَافِقٍ (6) Бе сътворен от изтласкваща се вода |
| يَخْرُجُ مِن بَيْنِ الصُّلْبِ وَالتَّرَائِبِ (7) която излиза измежду гръбнака и ребрата |
| إِنَّهُ عَلَىٰ رَجْعِهِ لَقَادِرٌ (8) Способен е Той да го върне |
| يَوْمَ تُبْلَى السَّرَائِرُ (9) в Деня, когато ще бъдат изявени тайните |
| فَمَا لَهُ مِن قُوَّةٍ وَلَا نَاصِرٍ (10) и не ще има той нито сила, нито избавител |
| وَالسَّمَاءِ ذَاتِ الرَّجْعِ (11) Кълна се в небето, от което вали |
| وَالْأَرْضِ ذَاتِ الصَّدْعِ (12) и в земята, която се разпуква |
| إِنَّهُ لَقَوْلٌ فَصْلٌ (13) че това е слово-разграничение |
| وَمَا هُوَ بِالْهَزْلِ (14) А не е шега |
| إِنَّهُمْ يَكِيدُونَ كَيْدًا (15) Те замислят с умисъл |
| وَأَكِيدُ كَيْدًا (16) И Аз замислям с умисъл |
| فَمَهِّلِ الْكَافِرِينَ أَمْهِلْهُمْ رُوَيْدًا (17) И дай отсрочка на неверниците, отсрочи ги за кратко |