| هَلْ أَتَاكَ حَدِيثُ الْغَاشِيَةِ (1) Стигна ли до теб разказът за Всепокриващия ден |
| وُجُوهٌ يَوْمَئِذٍ خَاشِعَةٌ (2) Едни лица в този Ден ще са сведени |
| عَامِلَةٌ نَّاصِبَةٌ (3) обременени, изнурени |
| تَصْلَىٰ نَارًا حَامِيَةً (4) ще горят в пламтящ огън |
| تُسْقَىٰ مِنْ عَيْنٍ آنِيَةٍ (5) ще им се даде от кипящ извор да пият |
| لَّيْسَ لَهُمْ طَعَامٌ إِلَّا مِن ضَرِيعٍ (6) не ще имат друга храна освен от тръни |
| لَّا يُسْمِنُ وَلَا يُغْنِي مِن جُوعٍ (7) които нито угояват, нито избавят от глад |
| وُجُوهٌ يَوْمَئِذٍ نَّاعِمَةٌ (8) А други лица в този Ден ще са блажени |
| لِّسَعْيِهَا رَاضِيَةٌ (9) поради своето старание - доволни |
| فِي جَنَّةٍ عَالِيَةٍ (10) във възвишена Градина |
| لَّا تَسْمَعُ فِيهَا لَاغِيَةً (11) Не ще слушат в нея празнословие |
| فِيهَا عَيْنٌ جَارِيَةٌ (12) Има там течащ извор |
| فِيهَا سُرُرٌ مَّرْفُوعَةٌ (13) Има там въздигнати престоли |
| وَأَكْوَابٌ مَّوْضُوعَةٌ (14) и готови чаши |
| وَنَمَارِقُ مَصْفُوفَةٌ (15) и подредени възглавници |
| وَزَرَابِيُّ مَبْثُوثَةٌ (16) и разстлани килими |
| أَفَلَا يَنظُرُونَ إِلَى الْإِبِلِ كَيْفَ خُلِقَتْ (17) И нима не виждат как бяха сътворени камилите |
| وَإِلَى السَّمَاءِ كَيْفَ رُفِعَتْ (18) и как бе въздигнато небето |
| وَإِلَى الْجِبَالِ كَيْفَ نُصِبَتْ (19) и как бяха възправени планините |
| وَإِلَى الْأَرْضِ كَيْفَ سُطِحَتْ (20) и как бе разпростряна земята |
| فَذَكِّرْ إِنَّمَا أَنتَ مُذَكِّرٌ (21) И напомняй! Ти си само за да напомняш |
| لَّسْتَ عَلَيْهِم بِمُصَيْطِرٍ (22) Не си над тях властващ |
| إِلَّا مَن تَوَلَّىٰ وَكَفَرَ (23) но който се отвърне и не повярва |
| فَيُعَذِّبُهُ اللَّهُ الْعَذَابَ الْأَكْبَرَ (24) него Аллах ще мъчи с най-голямото мъчение [в Ада] |
| إِنَّ إِلَيْنَا إِيَابَهُمْ (25) При Нас е тяхното завръщане |
| ثُمَّ إِنَّ عَلَيْنَا حِسَابَهُم (26) После Наша грижа е тяхната равносметка |