| حم (1) Ха. Мим |
| وَالْكِتَابِ الْمُبِينِ (2) Кълна се в ясната Книга |
| إِنَّا أَنزَلْنَاهُ فِي لَيْلَةٍ مُّبَارَكَةٍ ۚ إِنَّا كُنَّا مُنذِرِينَ (3) Низпослахме я Ние в благословена нощ. Ние предупреждаваме |
| فِيهَا يُفْرَقُ كُلُّ أَمْرٍ حَكِيمٍ (4) През нея се решава всяко мъдро дело |
| أَمْرًا مِّنْ عِندِنَا ۚ إِنَّا كُنَّا مُرْسِلِينَ (5) по заповед от Нас. Ние пращаме [пратениците] |
| رَحْمَةً مِّن رَّبِّكَ ۚ إِنَّهُ هُوَ السَّمِيعُ الْعَلِيمُ (6) милост от твоя Господ. Той е Всечуващия, Всезнаещия |
| رَبِّ السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضِ وَمَا بَيْنَهُمَا ۖ إِن كُنتُم مُّوقِنِينَ (7) Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях, ако сте убедени |
| لَا إِلَٰهَ إِلَّا هُوَ يُحْيِي وَيُمِيتُ ۖ رَبُّكُمْ وَرَبُّ آبَائِكُمُ الْأَوَّلِينَ (8) Няма друг Бог освен Него. Той съживява и Той умъртвява - вашият Господ и Господът на древните ви предци |
| بَلْ هُمْ فِي شَكٍّ يَلْعَبُونَ (9) Но те в съмнение се забавляват |
| فَارْتَقِبْ يَوْمَ تَأْتِي السَّمَاءُ بِدُخَانٍ مُّبِينٍ (10) Изчакай Деня, в който небето ще донесе явен дим |
| يَغْشَى النَّاسَ ۖ هَٰذَا عَذَابٌ أَلِيمٌ (11) Той ще обгърне хората. “Това е болезнено мъчение.” |
| رَّبَّنَا اكْشِفْ عَنَّا الْعَذَابَ إِنَّا مُؤْمِنُونَ (12) [Неверниците ще кажат:] “Господи наш, премахни от Нас мъчението! Ние вече вярваме.” |
| أَنَّىٰ لَهُمُ الذِّكْرَىٰ وَقَدْ جَاءَهُمْ رَسُولٌ مُّبِينٌ (13) Как ще са се поучили, когато при тях дойде явен Пратеник |
| ثُمَّ تَوَلَّوْا عَنْهُ وَقَالُوا مُعَلَّمٌ مَّجْنُونٌ (14) а те се отметнаха от него и рекоха: “Той е подучен, луд.” |
| إِنَّا كَاشِفُو الْعَذَابِ قَلِيلًا ۚ إِنَّكُمْ عَائِدُونَ (15) Ние ще отмахнем за малко мъчението, но пак ще се върнете |
| يَوْمَ نَبْطِشُ الْبَطْشَةَ الْكُبْرَىٰ إِنَّا مُنتَقِمُونَ (16) В този Ден най-силно ще ги сграбчим. Ние отмъщаваме |
| ۞ وَلَقَدْ فَتَنَّا قَبْلَهُمْ قَوْمَ فِرْعَوْنَ وَجَاءَهُمْ رَسُولٌ كَرِيمٌ (17) Преди тях изпитахме народа на Фараона, когато при тях дойде достоен пратеник |
| أَنْ أَدُّوا إِلَيَّ عِبَادَ اللَّهِ ۖ إِنِّي لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌ (18) “Предайте на мен рабите на Аллах! Аз съм ваш доверен пратеник.” |
| وَأَن لَّا تَعْلُوا عَلَى اللَّهِ ۖ إِنِّي آتِيكُم بِسُلْطَانٍ مُّبِينٍ (19) И не се възгордявайте пред Аллах! Донесох ви явен довод |
| وَإِنِّي عُذْتُ بِرَبِّي وَرَبِّكُمْ أَن تَرْجُمُونِ (20) И опазил ме моят Господ и вашият Господ, да не ме пребиете с камъни |
| وَإِن لَّمْ تُؤْمِنُوا لِي فَاعْتَزِلُونِ (21) А ако не ми вярвате, оставете ме!” |
| فَدَعَا رَبَّهُ أَنَّ هَٰؤُلَاءِ قَوْمٌ مُّجْرِمُونَ (22) И позова той своя Господ: “Тези хора са престъпници.” |
| فَأَسْرِ بِعِبَادِي لَيْلًا إِنَّكُم مُّتَّبَعُونَ (23) [Аллах каза:] “Върви с Моите раби нощем! Вас ще ви преследват |
| وَاتْرُكِ الْبَحْرَ رَهْوًا ۖ إِنَّهُمْ جُندٌ مُّغْرَقُونَ (24) И остави морето разцепено! Те са войници, които ще бъдат издавени.” |
| كَمْ تَرَكُوا مِن جَنَّاتٍ وَعُيُونٍ (25) Колко градини и извори оставиха те |
| وَزُرُوعٍ وَمَقَامٍ كَرِيمٍ (26) и ниви, и прекрасни места |
| وَنَعْمَةٍ كَانُوا فِيهَا فَاكِهِينَ (27) и блаженство, на което се наслаждаваха |
| كَذَٰلِكَ ۖ وَأَوْرَثْنَاهَا قَوْمًا آخَرِينَ (28) И така оставихме това в наследство на друг народ |
| فَمَا بَكَتْ عَلَيْهِمُ السَّمَاءُ وَالْأَرْضُ وَمَا كَانُوا مُنظَرِينَ (29) И не ги оплака нито небето, нито земята. И не им бе дадена отсрочка |
| وَلَقَدْ نَجَّيْنَا بَنِي إِسْرَائِيلَ مِنَ الْعَذَابِ الْمُهِينِ (30) И спасихме синовете на Исраил от унизителното мъчение |
| مِن فِرْعَوْنَ ۚ إِنَّهُ كَانَ عَالِيًا مِّنَ الْمُسْرِفِينَ (31) от Фараона. Той бе горделивец от престъпващите |
| وَلَقَدِ اخْتَرْنَاهُمْ عَلَىٰ عِلْمٍ عَلَى الْعَالَمِينَ (32) И ги избрахме - знаейки - да превъзхождат те народите [по тяхно време] |
| وَآتَيْنَاهُم مِّنَ الْآيَاتِ مَا فِيهِ بَلَاءٌ مُّبِينٌ (33) И им дадохме от знаменията онова, в което имаше явно изпитание |
| إِنَّ هَٰؤُلَاءِ لَيَقُولُونَ (34) Те [- неверниците] казват |
| إِنْ هِيَ إِلَّا مَوْتَتُنَا الْأُولَىٰ وَمَا نَحْنُ بِمُنشَرِينَ (35) “Смъртта е само веднъж. И не ще бъдем възкресени |
| فَأْتُوا بِآبَائِنَا إِن كُنتُمْ صَادِقِينَ (36) Доведете нашите предци, ако говорите истината!” |
| أَهُمْ خَيْرٌ أَمْ قَوْمُ تُبَّعٍ وَالَّذِينَ مِن قَبْلِهِمْ ۚ أَهْلَكْنَاهُمْ ۖ إِنَّهُمْ كَانُوا مُجْرِمِينَ (37) Те ли са по-добри, или народът на Туббаа и онези преди тях? Погубихме ги, защото бяха престъпници |
| وَمَا خَلَقْنَا السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضَ وَمَا بَيْنَهُمَا لَاعِبِينَ (38) И не сътворихме напразно небесата и земята, и всичко между тях |
| مَا خَلَقْنَاهُمَا إِلَّا بِالْحَقِّ وَلَٰكِنَّ أَكْثَرَهُمْ لَا يَعْلَمُونَ (39) Сътворихме ги само с мъдрост. Ала повечето от тях не знаят |
| إِنَّ يَوْمَ الْفَصْلِ مِيقَاتُهُمْ أَجْمَعِينَ (40) Денят на разделението е срокът за всички тях |
| يَوْمَ لَا يُغْنِي مَوْلًى عَن مَّوْلًى شَيْئًا وَلَا هُمْ يُنصَرُونَ (41) Денят, в който близък не ще избави близък с нищо. И не ще им се помогне |
| إِلَّا مَن رَّحِمَ اللَّهُ ۚ إِنَّهُ هُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ (42) освен когото Аллах пощади. Той е Всемогъщия, Милосърдния |
| إِنَّ شَجَرَتَ الزَّقُّومِ (43) Дървото Зокум |
| طَعَامُ الْأَثِيمِ (44) е храната на всеки грешник |
| كَالْمُهْلِ يَغْلِي فِي الْبُطُونِ (45) Подобно разтопен метал тя ще кипи в стомасите |
| كَغَلْيِ الْحَمِيمِ (46) сякаш кипи вряща вода |
| خُذُوهُ فَاعْتِلُوهُ إِلَىٰ سَوَاءِ الْجَحِيمِ (47) “Вземете го и го замъкнете в средата на Ада |
| ثُمَّ صُبُّوا فَوْقَ رَأْسِهِ مِنْ عَذَابِ الْحَمِيمِ (48) После излейте върху главата му от мъчението на врящата вода |
| ذُقْ إِنَّكَ أَنتَ الْعَزِيزُ الْكَرِيمُ (49) “Вкуси! Нали ти бе могъщият, знатният.” |
| إِنَّ هَٰذَا مَا كُنتُم بِهِ تَمْتَرُونَ (50) Това е, в което се съмнявахте |
| إِنَّ الْمُتَّقِينَ فِي مَقَامٍ أَمِينٍ (51) Богобоязливите ще са на сигурно място |
| فِي جَنَّاتٍ وَعُيُونٍ (52) сред градини и извори |
| يَلْبَسُونَ مِن سُندُسٍ وَإِسْتَبْرَقٍ مُّتَقَابِلِينَ (53) ще са облечени в коприна и брокат, един срещу друг |
| كَذَٰلِكَ وَزَوَّجْنَاهُم بِحُورٍ عِينٍ (54) Така! И ще им дадем за съпруги красавици с големи очи |
| يَدْعُونَ فِيهَا بِكُلِّ فَاكِهَةٍ آمِنِينَ (55) Ще пожелават там всякъкъв плод - в сигурност |
| لَا يَذُوقُونَ فِيهَا الْمَوْتَ إِلَّا الْمَوْتَةَ الْأُولَىٰ ۖ وَوَقَاهُمْ عَذَابَ الْجَحِيمِ (56) Не ще са вкусили там друга освен първата смърт [в земния им живот]. Ще ги опази Той от мъчението на Ада |
| فَضْلًا مِّن رَّبِّكَ ۚ ذَٰلِكَ هُوَ الْفَوْزُ الْعَظِيمُ (57) благодат от твоя Господ. Това е великото спасение |
| فَإِنَّمَا يَسَّرْنَاهُ بِلِسَانِكَ لَعَلَّهُمْ يَتَذَكَّرُونَ (58) Сторихме го [Корана] лесен - на твоя език, за да се поучат |
| فَارْتَقِبْ إِنَّهُم مُّرْتَقِبُونَ (59) И чакай! Те също очакват |