اقْتَرَبَتِ السَّاعَةُ وَانشَقَّ الْقَمَرُ (1)
Наближи Часът и се разцепи луната |
وَإِن يَرَوْا آيَةً يُعْرِضُوا وَيَقُولُوا سِحْرٌ مُّسْتَمِرٌّ (2)
Но и да видят знамение, те се отдръпват и казват: “Продължителна магия.” |
وَكَذَّبُوا وَاتَّبَعُوا أَهْوَاءَهُمْ ۚ وَكُلُّ أَمْرٍ مُّسْتَقِرٌّ (3)
И го взимат за лъжа, и следват своите страсти. Но за всяко дело има край |
وَلَقَدْ جَاءَهُم مِّنَ الْأَنبَاءِ مَا فِيهِ مُزْدَجَرٌ (4)
Дойдоха вече при тях вести, които да ги възпират |
حِكْمَةٌ بَالِغَةٌ ۖ فَمَا تُغْنِ النُّذُرُ (5)
зряла мъдрост [- Коранът] - ала безполезни са за тях предупредителите |
فَتَوَلَّ عَنْهُمْ ۘ يَوْمَ يَدْعُ الدَّاعِ إِلَىٰ شَيْءٍ نُّكُرٍ (6)
Затова се отвърни от тях [о, Мухаммад]! В Деня, когато зовящият призове към нещо ужасно |
خُشَّعًا أَبْصَارُهُمْ يَخْرُجُونَ مِنَ الْأَجْدَاثِ كَأَنَّهُمْ جَرَادٌ مُّنتَشِرٌ (7)
те със сведен поглед ще излязат от гробовете като пръснати скакалци |
مُّهْطِعِينَ إِلَى الدَّاعِ ۖ يَقُولُ الْكَافِرُونَ هَٰذَا يَوْمٌ عَسِرٌ (8)
забързани към зовящия. Ще кажат неверниците: “Това е тежък Ден.” |
۞ كَذَّبَتْ قَبْلَهُمْ قَوْمُ نُوحٍ فَكَذَّبُوا عَبْدَنَا وَقَالُوا مَجْنُونٌ وَازْدُجِرَ (9)
Отричаше преди тях и народът на Нух. Отричаха Нашия раб и казваха: “Той е луд!”, и бе прогонен с крясъци |
فَدَعَا رَبَّهُ أَنِّي مَغْلُوبٌ فَانتَصِرْ (10)
Тогава призова той своя Господ: “Аз съм победен, помогни ми!” |
فَفَتَحْنَا أَبْوَابَ السَّمَاءِ بِمَاءٍ مُّنْهَمِرٍ (11)
И разтворихме Ние вратите на небето със струяща вода |
وَفَجَّرْنَا الْأَرْضَ عُيُونًا فَالْتَقَى الْمَاءُ عَلَىٰ أَمْرٍ قَدْ قُدِرَ (12)
и сторихме да бликнат извори от земята, и водите се срещнаха за предопределена повеля |
وَحَمَلْنَاهُ عَلَىٰ ذَاتِ أَلْوَاحٍ وَدُسُرٍ (13)
А него понесохме върху [Ковчега от] дъски и гвоздеи |
تَجْرِي بِأَعْيُنِنَا جَزَاءً لِّمَن كَانَ كُفِرَ (14)
плаващ пред Очите Ни - въздаяние за онзи, който бе отричан |
وَلَقَد تَّرَكْنَاهَا آيَةً فَهَلْ مِن مُّدَّكِرٍ (15)
И оставихме това за знамение, но има ли кой да се поучи |
فَكَيْفَ كَانَ عَذَابِي وَنُذُرِ (16)
И какво бе Моето мъчение и Моето предупреждение |
وَلَقَدْ يَسَّرْنَا الْقُرْآنَ لِلذِّكْرِ فَهَلْ مِن مُّدَّكِرٍ (17)
И сторихме Корана лесен за поучение, но има ли кой да се поучи |
كَذَّبَتْ عَادٌ فَكَيْفَ كَانَ عَذَابِي وَنُذُرِ (18)
И адитите отричаха. И какво бе Моето мъчение и Моето предупреждение |
إِنَّا أَرْسَلْنَا عَلَيْهِمْ رِيحًا صَرْصَرًا فِي يَوْمِ نَحْسٍ مُّسْتَمِرٍّ (19)
Изпратихме срещу тях вихър в ден на непрестанно злочестие |
تَنزِعُ النَّاسَ كَأَنَّهُمْ أَعْجَازُ نَخْلٍ مُّنقَعِرٍ (20)
изтръгващ хората, сякаш са стволове на изскубнати палми |
فَكَيْفَ كَانَ عَذَابِي وَنُذُرِ (21)
И какво бе Моето мъчение и Моето предупреждение |
وَلَقَدْ يَسَّرْنَا الْقُرْآنَ لِلذِّكْرِ فَهَلْ مِن مُّدَّكِرٍ (22)
И сторихме Корана лесен за поучение, но има ли кой да се поучи |
كَذَّبَتْ ثَمُودُ بِالنُّذُرِ (23)
И самудяните отричаха предупредителите |
فَقَالُوا أَبَشَرًا مِّنَّا وَاحِدًا نَّتَّبِعُهُ إِنَّا إِذًا لَّفِي ضَلَالٍ وَسُعُرٍ (24)
И рекоха: “Нима човек от нас ще последваме? Тогава ние ще изпаднем в заблуда и безумие |
أَأُلْقِيَ الذِّكْرُ عَلَيْهِ مِن بَيْنِنَا بَلْ هُوَ كَذَّابٌ أَشِرٌ (25)
Нима на него бе разкрито Поучението сред нас? Не, той е надменен лъжец.” |
سَيَعْلَمُونَ غَدًا مَّنِ الْكَذَّابُ الْأَشِرُ (26)
Утре ще научат кой е надменен лъжец |
إِنَّا مُرْسِلُو النَّاقَةِ فِتْنَةً لَّهُمْ فَارْتَقِبْهُمْ وَاصْطَبِرْ (27)
Изпращаме Ние камилата като изпитание за тях. Наблюдавай ги и търпи |
وَنَبِّئْهُمْ أَنَّ الْمَاءَ قِسْمَةٌ بَيْنَهُمْ ۖ كُلُّ شِرْبٍ مُّحْتَضَرٌ (28)
И ги извести, че водата е поделена между [нея и] тях! И пиенето на всеки е разпределено |
فَنَادَوْا صَاحِبَهُمْ فَتَعَاطَىٰ فَعَقَرَ (29)
Но извикаха техен другар и той се зае, и я закла |
فَكَيْفَ كَانَ عَذَابِي وَنُذُرِ (30)
И какво бе Моето мъчение и Моето предупреждение |
إِنَّا أَرْسَلْنَا عَلَيْهِمْ صَيْحَةً وَاحِدَةً فَكَانُوا كَهَشِيمِ الْمُحْتَظِرِ (31)
Изпратихме срещу тях само един Вик и станаха като сухите сламки на сеното |
وَلَقَدْ يَسَّرْنَا الْقُرْآنَ لِلذِّكْرِ فَهَلْ مِن مُّدَّكِرٍ (32)
И сторихме Корана лесен за поучение, но има ли кой да се поучи |
كَذَّبَتْ قَوْمُ لُوطٍ بِالنُّذُرِ (33)
И народът на Лут отричаше предупредителите |
إِنَّا أَرْسَلْنَا عَلَيْهِمْ حَاصِبًا إِلَّا آلَ لُوطٍ ۖ نَّجَّيْنَاهُم بِسَحَرٍ (34)
Изпратихме срещу тях ураган от камъни, освен за семейството на Лут. Спасихме ги на развиделяване |
نِّعْمَةً مِّنْ عِندِنَا ۚ كَذَٰلِكَ نَجْزِي مَن شَكَرَ (35)
благодеяние от Нас. Така въздаваме на онзи, който е признателен |
وَلَقَدْ أَنذَرَهُم بَطْشَتَنَا فَتَمَارَوْا بِالنُّذُرِ (36)
Той ги предупреди за Нашето мъчение, но те се усъмниха в предупреждението |
وَلَقَدْ رَاوَدُوهُ عَن ضَيْفِهِ فَطَمَسْنَا أَعْيُنَهُمْ فَذُوقُوا عَذَابِي وَنُذُرِ (37)
И поискаха от него да ги допусне до гостите си, но ослепихме очите им. Вкусете Моето мъчение и Моето предупреждение |
وَلَقَدْ صَبَّحَهُم بُكْرَةً عَذَابٌ مُّسْتَقِرٌّ (38)
И рано сутринта ги сполетя трайно мъчение |
فَذُوقُوا عَذَابِي وَنُذُرِ (39)
Вкусете Моето мъчение и Моето предупреждение |
وَلَقَدْ يَسَّرْنَا الْقُرْآنَ لِلذِّكْرِ فَهَلْ مِن مُّدَّكِرٍ (40)
И сторихме Корана лесен за поучение, но има ли кой да се поучи |
وَلَقَدْ جَاءَ آلَ فِرْعَوْنَ النُّذُرُ (41)
Предупредителите дойдоха и при хората на Фараона |
كَذَّبُوا بِآيَاتِنَا كُلِّهَا فَأَخَذْنَاهُمْ أَخْذَ عَزِيزٍ مُّقْتَدِرٍ (42)
[но] те взеха за лъжа всичките Ни знамения. Затова ги сграбчихме, както подобава на всесилен, всемогъщ |
أَكُفَّارُكُمْ خَيْرٌ مِّنْ أُولَٰئِكُمْ أَمْ لَكُم بَرَاءَةٌ فِي الزُّبُرِ (43)
Нима вашите неверници са по-добри от онези, или за вас има оневиняване в Писанията |
أَمْ يَقُولُونَ نَحْنُ جَمِيعٌ مُّنتَصِرٌ (44)
Или казват: “Не сме ли ние непобедимо множество?” |
سَيُهْزَمُ الْجَمْعُ وَيُوَلُّونَ الدُّبُرَ (45)
Ще бъде разгромено множеството и ще обърне то гръб в бяг |
بَلِ السَّاعَةُ مَوْعِدُهُمْ وَالسَّاعَةُ أَدْهَىٰ وَأَمَرُّ (46)
Часът е обещаният им срок. Часът е най-злочестият и най-горчивият |
إِنَّ الْمُجْرِمِينَ فِي ضَلَالٍ وَسُعُرٍ (47)
Престъпниците ще са в заблуда и безумие |
يَوْمَ يُسْحَبُونَ فِي النَّارِ عَلَىٰ وُجُوهِهِمْ ذُوقُوا مَسَّ سَقَرَ (48)
в Деня, когато бъдат влачени по лице в Огъня: “Вкусете допира на Ада!” |
إِنَّا كُلَّ شَيْءٍ خَلَقْنَاهُ بِقَدَرٍ (49)
Ние всяко нещо сътворихме с мяра |
وَمَا أَمْرُنَا إِلَّا وَاحِدَةٌ كَلَمْحٍ بِالْبَصَرِ (50)
Нашата повеля се изпълнява, докато мигне окото |
وَلَقَدْ أَهْلَكْنَا أَشْيَاعَكُمْ فَهَلْ مِن مُّدَّكِرٍ (51)
Вече погубихме подобните на вас. Но има ли кой да се поучи |
وَكُلُّ شَيْءٍ فَعَلُوهُ فِي الزُّبُرِ (52)
И всяко нещо, което са вършили, го има в писанията |
وَكُلُّ صَغِيرٍ وَكَبِيرٍ مُّسْتَطَرٌ (53)
Всичко, малко или голямо, е записано |
إِنَّ الْمُتَّقِينَ فِي جَنَّاتٍ وَنَهَرٍ (54)
Богобоязливите ще пребъдат сред градини и реки |
فِي مَقْعَدِ صِدْقٍ عِندَ مَلِيكٍ مُّقْتَدِرٍ (55)
истинно обещание при Владетеля, Всемогъщия |
