| يَا أَيُّهَا الْمُدَّثِّرُ (1) О, ти, който се обвиваш [в своите одежди] |
| قُمْ فَأَنذِرْ (2) стани и предупреждавай |
| وَرَبَّكَ فَكَبِّرْ (3) и твоя Господ възвеличавай |
| وَثِيَابَكَ فَطَهِّرْ (4) и дрехите си почиствай |
| وَالرُّجْزَ فَاهْجُرْ (5) и скверността отбягвай |
| وَلَا تَمْنُن تَسْتَكْثِرُ (6) и давайки, не се стреми да получиш вповече |
| وَلِرَبِّكَ فَاصْبِرْ (7) и в името на твоя Господ бъди търпелив |
| فَإِذَا نُقِرَ فِي النَّاقُورِ (8) И когато се протръби с Рога |
| فَذَٰلِكَ يَوْمَئِذٍ يَوْمٌ عَسِيرٌ (9) тогава този Ден ще е тежък Ден |
| عَلَى الْكَافِرِينَ غَيْرُ يَسِيرٍ (10) за неверниците - нелек |
| ذَرْنِي وَمَنْ خَلَقْتُ وَحِيدًا (11) Остави на Мен онзи, когото сътворих самотен |
| وَجَعَلْتُ لَهُ مَالًا مَّمْدُودًا (12) и комуто отредих голямо богатство |
| وَبَنِينَ شُهُودًا (13) и синове до него |
| وَمَهَّدتُّ لَهُ تَمْهِيدًا (14) и всичко му улесних |
| ثُمَّ يَطْمَعُ أَنْ أَزِيدَ (15) А после той ламти да му надбавя |
| كَلَّا ۖ إِنَّهُ كَانَ لِآيَاتِنَا عَنِيدًا (16) Ала не! Пред Нашите знамения той упорства |
| سَأُرْهِقُهُ صَعُودًا (17) Ще го подложа на непоносимо мъчение |
| إِنَّهُ فَكَّرَ وَقَدَّرَ (18) Размисли той и прецени |
| فَقُتِلَ كَيْفَ قَدَّرَ (19) и - проклет да е! - как прецени |
| ثُمَّ قُتِلَ كَيْفَ قَدَّرَ (20) И отново - проклет да е! - как прецени |
| ثُمَّ نَظَرَ (21) После погледна |
| ثُمَّ عَبَسَ وَبَسَرَ (22) После се намръщи и навъси |
| ثُمَّ أَدْبَرَ وَاسْتَكْبَرَ (23) После се отвърна и се възгордя |
| فَقَالَ إِنْ هَٰذَا إِلَّا سِحْرٌ يُؤْثَرُ (24) И рече: “Това е само разпространена магия |
| إِنْ هَٰذَا إِلَّا قَوْلُ الْبَشَرِ (25) Това е само хорска реч.” |
| سَأُصْلِيهِ سَقَرَ (26) Ще го пека Аз в Преизподнята |
| وَمَا أَدْرَاكَ مَا سَقَرُ (27) И откъде да знаеш ти какво е Преизподнята |
| لَا تُبْقِي وَلَا تَذَرُ (28) Тя нищо не оставя и не пощадява |
| لَوَّاحَةٌ لِّلْبَشَرِ (29) обгаря кожата |
| عَلَيْهَا تِسْعَةَ عَشَرَ (30) Пазят я деветнадесет [ангели] |
| وَمَا جَعَلْنَا أَصْحَابَ النَّارِ إِلَّا مَلَائِكَةً ۙ وَمَا جَعَلْنَا عِدَّتَهُمْ إِلَّا فِتْنَةً لِّلَّذِينَ كَفَرُوا لِيَسْتَيْقِنَ الَّذِينَ أُوتُوا الْكِتَابَ وَيَزْدَادَ الَّذِينَ آمَنُوا إِيمَانًا ۙ وَلَا يَرْتَابَ الَّذِينَ أُوتُوا الْكِتَابَ وَالْمُؤْمِنُونَ ۙ وَلِيَقُولَ الَّذِينَ فِي قُلُوبِهِم مَّرَضٌ وَالْكَافِرُونَ مَاذَا أَرَادَ اللَّهُ بِهَٰذَا مَثَلًا ۚ كَذَٰلِكَ يُضِلُّ اللَّهُ مَن يَشَاءُ وَيَهْدِي مَن يَشَاءُ ۚ وَمَا يَعْلَمُ جُنُودَ رَبِّكَ إِلَّا هُوَ ۚ وَمَا هِيَ إِلَّا ذِكْرَىٰ لِلْبَشَرِ (31) И сторихме пазители на Огъня само ангели, и сторихме броя им единствено за изпитание на неверниците, за да се убедят дарените с Писанието и да се усили вярата на повярвалите, и да не се съмняват дарените с Писанието и вярващите, и за да кажат онези, в чии |
| كَلَّا وَالْقَمَرِ (32) Ала не! Кълна се в луната |
| وَاللَّيْلِ إِذْ أَدْبَرَ (33) и в нощта, когато отминава |
| وَالصُّبْحِ إِذَا أَسْفَرَ (34) и в утрото, когато засиява |
| إِنَّهَا لَإِحْدَى الْكُبَرِ (35) Този [Огън] е едно от великите изпитания |
| نَذِيرًا لِّلْبَشَرِ (36) предупреждение за хората |
| لِمَن شَاءَ مِنكُمْ أَن يَتَقَدَّمَ أَوْ يَتَأَخَّرَ (37) за всеки от вас, който пожелае да напредва или да изостава |
| كُلُّ نَفْسٍ بِمَا كَسَبَتْ رَهِينَةٌ (38) Всеки е заложник на онова, което е придобил |
| إِلَّا أَصْحَابَ الْيَمِينِ (39) освен владелците на десницата |
| فِي جَنَّاتٍ يَتَسَاءَلُونَ (40) В градини те ще разпитват |
| عَنِ الْمُجْرِمِينَ (41) за престъпниците |
| مَا سَلَكَكُمْ فِي سَقَرَ (42) “Какво ви отведе в Преизподнята?” |
| قَالُوا لَمْ نَكُ مِنَ الْمُصَلِّينَ (43) Ще рекат: “Ние не бяхме сред отслужващите молитвата |
| وَلَمْ نَكُ نُطْعِمُ الْمِسْكِينَ (44) и не хранехме нуждаещия се |
| وَكُنَّا نَخُوضُ مَعَ الْخَائِضِينَ (45) и затъвахме в празнословие със затъващите |
| وَكُنَّا نُكَذِّبُ بِيَوْمِ الدِّينِ (46) и взимахме за лъжа Съдния ден |
| حَتَّىٰ أَتَانَا الْيَقِينُ (47) докато ни застигна смъртта.” |
| فَمَا تَنفَعُهُمْ شَفَاعَةُ الشَّافِعِينَ (48) Затова не ще им помогне ничие застъпничество |
| فَمَا لَهُمْ عَنِ التَّذْكِرَةِ مُعْرِضِينَ (49) Какво им е, защо се отдръпват от напомнянето |
| كَأَنَّهُمْ حُمُرٌ مُّسْتَنفِرَةٌ (50) сякаш са подплашени диви магарета |
| فَرَّتْ مِن قَسْوَرَةٍ (51) бягащи от лъв |
| بَلْ يُرِيدُ كُلُّ امْرِئٍ مِّنْهُمْ أَن يُؤْتَىٰ صُحُفًا مُّنَشَّرَةً (52) И всеки от тях иска да му се даде разясняващата книга |
| كَلَّا ۖ بَل لَّا يَخَافُونَ الْآخِرَةَ (53) Ала не! Те не се страхуват от отвъдния живот |
| كَلَّا إِنَّهُ تَذْكِرَةٌ (54) Ала не! Той [- Коранът] е поучение |
| فَمَن شَاءَ ذَكَرَهُ (55) И който пожелае, ще се поучи |
| وَمَا يَذْكُرُونَ إِلَّا أَن يَشَاءَ اللَّهُ ۚ هُوَ أَهْلُ التَّقْوَىٰ وَأَهْلُ الْمَغْفِرَةِ (56) И не се поучават, без Аллах да пожелае. Той е Достойният да се боят от Него и е Достойният да опрости |