| إِذَا السَّمَاءُ انفَطَرَتْ (1) Когато небето се разкъса |
| وَإِذَا الْكَوَاكِبُ انتَثَرَتْ (2) и когато планетите се разпръснат |
| وَإِذَا الْبِحَارُ فُجِّرَتْ (3) и когато моретата бъдат отприщени |
| وَإِذَا الْقُبُورُ بُعْثِرَتْ (4) и когато гробовете бъдат преобърнати |
| عَلِمَتْ نَفْسٌ مَّا قَدَّمَتْ وَأَخَّرَتْ (5) ще узнае всяка душа какво е направила преди и какво е оставила |
| يَا أَيُّهَا الْإِنسَانُ مَا غَرَّكَ بِرَبِّكَ الْكَرِيمِ (6) О, човече, какво те отвлече от твоя щедър Господ |
| الَّذِي خَلَقَكَ فَسَوَّاكَ فَعَدَلَكَ (7) Който те сътвори и съчлени, и осъразмери |
| فِي أَيِّ صُورَةٍ مَّا شَاءَ رَكَّبَكَ (8) В какъвто образ пожела, в такъв те нагласи |
| كَلَّا بَلْ تُكَذِّبُونَ بِالدِّينِ (9) Ала не! Вие взимате за лъжа Възмездието |
| وَإِنَّ عَلَيْكُمْ لَحَافِظِينَ (10) Но има над вас [ангели-] надзиратели |
| كِرَامًا كَاتِبِينَ (11) благородни, записващи |
| يَعْلَمُونَ مَا تَفْعَلُونَ (12) Знаят какво вършите |
| إِنَّ الْأَبْرَارَ لَفِي نَعِيمٍ (13) Праведниците ще са в блаженство |
| وَإِنَّ الْفُجَّارَ لَفِي جَحِيمٍ (14) а разпътниците ще са в Огън |
| يَصْلَوْنَهَا يَوْمَ الدِّينِ (15) Ще горят там в Съдния ден |
| وَمَا هُمْ عَنْهَا بِغَائِبِينَ (16) и не ще избягат от него |
| وَمَا أَدْرَاكَ مَا يَوْمُ الدِّينِ (17) Но откъде да знаеш ти какво е Съдният ден |
| ثُمَّ مَا أَدْرَاكَ مَا يَوْمُ الدِّينِ (18) И пак - откъде да знаеш ти какво е Съдният ден |
| يَوْمَ لَا تَمْلِكُ نَفْسٌ لِّنَفْسٍ شَيْئًا ۖ وَالْأَمْرُ يَوْمَئِذٍ لِّلَّهِ (19) Денят, в който никой не ще е от полза на друг - повелята в този Ден принадлежи на Аллах |