| وَيْلٌ لِّلْمُطَفِّفِينَ (1) Горко на ощетяващите |
| الَّذِينَ إِذَا اكْتَالُوا عَلَى النَّاسِ يَسْتَوْفُونَ (2) които щом взимат от хората, изпълват мярката |
| وَإِذَا كَالُوهُمْ أَو وَّزَنُوهُمْ يُخْسِرُونَ (3) а щом им отмерват или им претеглят, причиняват загуба |
| أَلَا يَظُنُّ أُولَٰئِكَ أَنَّهُم مَّبْعُوثُونَ (4) Не допускат ли тези, че ще бъдат възкресени |
| لِيَوْمٍ عَظِيمٍ (5) за великия Ден |
| يَوْمَ يَقُومُ النَّاسُ لِرَبِّ الْعَالَمِينَ (6) Деня, в който хората ще застанат пред Господа на световете |
| كَلَّا إِنَّ كِتَابَ الْفُجَّارِ لَفِي سِجِّينٍ (7) Не! Книгата [за делата] на разпътниците е в Сиджжин |
| وَمَا أَدْرَاكَ مَا سِجِّينٌ (8) Но откъде да знаеш ти какво е Сиджжин |
| كِتَابٌ مَّرْقُومٌ (9) Книга ясно записана |
| وَيْلٌ يَوْمَئِذٍ لِّلْمُكَذِّبِينَ (10) Горко в този Ден за отричащите |
| الَّذِينَ يُكَذِّبُونَ بِيَوْمِ الدِّينِ (11) които взимат за лъжа Съдния ден |
| وَمَا يُكَذِّبُ بِهِ إِلَّا كُلُّ مُعْتَدٍ أَثِيمٍ (12) Взима го за лъжа само всеки престъпник, грешник |
| إِذَا تُتْلَىٰ عَلَيْهِ آيَاتُنَا قَالَ أَسَاطِيرُ الْأَوَّلِينَ (13) Когато му четат Нашите знамения, казва: “Легенди на предците!” |
| كَلَّا ۖ بَلْ ۜ رَانَ عَلَىٰ قُلُوبِهِم مَّا كَانُوا يَكْسِبُونَ (14) Ала не! Сърцата им с ръжда покрива онова, което са придобили |
| كَلَّا إِنَّهُمْ عَن رَّبِّهِمْ يَوْمَئِذٍ لَّمَحْجُوبُونَ (15) Ала не! Тогава не ще бъдат допуснати до своя Господ |
| ثُمَّ إِنَّهُمْ لَصَالُو الْجَحِيمِ (16) После ще горят в Ада |
| ثُمَّ يُقَالُ هَٰذَا الَّذِي كُنتُم بِهِ تُكَذِّبُونَ (17) После ще се каже: “Това е, което отричахте!” |
| كَلَّا إِنَّ كِتَابَ الْأَبْرَارِ لَفِي عِلِّيِّينَ (18) Ала не! Книгата [за делата] на праведниците е в Иллийун |
| وَمَا أَدْرَاكَ مَا عِلِّيُّونَ (19) Но откъде да знаеш ти какво е Иллийун |
| كِتَابٌ مَّرْقُومٌ (20) Книга ясно записана |
| يَشْهَدُهُ الْمُقَرَّبُونَ (21) Свидетелстват за нея приближените |
| إِنَّ الْأَبْرَارَ لَفِي نَعِيمٍ (22) Праведниците са в блаженство |
| عَلَى الْأَرَائِكِ يَنظُرُونَ (23) от престоли гледат [към техния Господ] |
| تَعْرِفُ فِي وُجُوهِهِمْ نَضْرَةَ النَّعِيمِ (24) Ще узнаеш по лицата им сиянието на блаженството |
| يُسْقَوْنَ مِن رَّحِيقٍ مَّخْتُومٍ (25) Ще им се поднесе запечатано, пребистро питие |
| خِتَامُهُ مِسْكٌ ۚ وَفِي ذَٰلِكَ فَلْيَتَنَافَسِ الْمُتَنَافِسُونَ (26) Дори утайката му е като [ухание на] мускус. Нека за това се надпреварват надпреварващите се |
| وَمِزَاجُهُ مِن تَسْنِيمٍ (27) Сместа му е от Тасним |
| عَيْنًا يَشْرَبُ بِهَا الْمُقَرَّبُونَ (28) извор, от който пият приближените |
| إِنَّ الَّذِينَ أَجْرَمُوا كَانُوا مِنَ الَّذِينَ آمَنُوا يَضْحَكُونَ (29) Онези, които престъпиха, се смееха на онези, които повярваха |
| وَإِذَا مَرُّوا بِهِمْ يَتَغَامَزُونَ (30) И когато минаваха край тях, си смигваха |
| وَإِذَا انقَلَبُوا إِلَىٰ أَهْلِهِمُ انقَلَبُوا فَكِهِينَ (31) И когато се завръщаха при своите хора, те се завръщаха развеселени |
| وَإِذَا رَأَوْهُمْ قَالُوا إِنَّ هَٰؤُلَاءِ لَضَالُّونَ (32) И когато ги виждаха, казваха: “Тези са заблудени.” |
| وَمَا أُرْسِلُوا عَلَيْهِمْ حَافِظِينَ (33) А те не бяха пратени за техни надзиратели |
| فَالْيَوْمَ الَّذِينَ آمَنُوا مِنَ الْكُفَّارِ يَضْحَكُونَ (34) Но в този Ден вярващите се смеят на неверниците |
| عَلَى الْأَرَائِكِ يَنظُرُونَ (35) От престоли гледат |
| هَلْ ثُوِّبَ الْكُفَّارُ مَا كَانُوا يَفْعَلُونَ (36) Не се ли въздаде на неверниците за онова, което са вършили |