وَالشَّمْسِ وَضُحَاهَا (1)
Кълна се в слънцето и в неговото сияние |
وَالْقَمَرِ إِذَا تَلَاهَا (2)
и в луната, която го следва |
وَالنَّهَارِ إِذَا جَلَّاهَا (3)
и в деня, който го проявява |
وَاللَّيْلِ إِذَا يَغْشَاهَا (4)
и в нощта, която го покрива |
وَالسَّمَاءِ وَمَا بَنَاهَا (5)
и в небето, и в Онзи, Който го е съградил |
وَالْأَرْضِ وَمَا طَحَاهَا (6)
и в земята, и в Онзи, Който я е разпрострял |
وَنَفْسٍ وَمَا سَوَّاهَا (7)
и в душата, и в Онзи, Който я е създал |
فَأَلْهَمَهَا فُجُورَهَا وَتَقْوَاهَا (8)
и на нея е посочил [що е] нечестивост и богобоязливост |
قَدْ أَفْلَحَ مَن زَكَّاهَا (9)
Сполучва онзи, който я пречиства |
وَقَدْ خَابَ مَن دَسَّاهَا (10)
А губи онзи, който се омърсява |
كَذَّبَتْ ثَمُودُ بِطَغْوَاهَا (11)
Самудяните отричаха поради своето непокорство |
إِذِ انبَعَثَ أَشْقَاهَا (12)
Когато най-злият от тях се втурна към камилата |
فَقَالَ لَهُمْ رَسُولُ اللَّهِ نَاقَةَ اللَّهِ وَسُقْيَاهَا (13)
и пратеникът на Аллах [Салих] им каза: “Не посягайте на камилата на Аллах и не й пречете да пие!” |
فَكَذَّبُوهُ فَعَقَرُوهَا فَدَمْدَمَ عَلَيْهِمْ رَبُّهُم بِذَنبِهِمْ فَسَوَّاهَا (14)
ала го взеха за лъжец и я заклаха, - тогава техният Господ ги унищожи заради греха им - поравно |
وَلَا يَخَافُ عُقْبَاهَا (15)
Не се страхува Той за последствието |
