| ن ۚ وَالْقَلَمِ وَمَا يَسْطُرُونَ (1) Нун. Кълна се в калема и в онова, което пишат |
| مَا أَنتَ بِنِعْمَةِ رَبِّكَ بِمَجْنُونٍ (2) Ти [о, Мухаммад] - по милостта на твоя Господ - не си луд |
| وَإِنَّ لَكَ لَأَجْرًا غَيْرَ مَمْنُونٍ (3) За теб има несекваща награда |
| وَإِنَّكَ لَعَلَىٰ خُلُقٍ عَظِيمٍ (4) Ти наистина имаш велик нрав |
| فَسَتُبْصِرُ وَيُبْصِرُونَ (5) Ти ще видиш и те ще видят |
| بِأَييِّكُمُ الْمَفْتُونُ (6) кой от вас е безумният |
| إِنَّ رَبَّكَ هُوَ أَعْلَمُ بِمَن ضَلَّ عَن سَبِيلِهِ وَهُوَ أَعْلَمُ بِالْمُهْتَدِينَ (7) Най-добре твоят Господ знае кой се е отклонил от Неговия път и най-добре Той знае напътените |
| فَلَا تُطِعِ الْمُكَذِّبِينَ (8) И не се покорявай на отричащите |
| وَدُّوا لَوْ تُدْهِنُ فَيُدْهِنُونَ (9) Желаят, ако се смекчиш, и те да се смекчат |
| وَلَا تُطِعْ كُلَّ حَلَّافٍ مَّهِينٍ (10) И не се покорявай на онзи, който все се кълне и е жалък |
| هَمَّازٍ مَّشَّاءٍ بِنَمِيمٍ (11) клеветник, който разнася сплетни |
| مَّنَّاعٍ لِّلْخَيْرِ مُعْتَدٍ أَثِيمٍ (12) възпира доброто, престъпва, съгрешава |
| عُتُلٍّ بَعْدَ ذَٰلِكَ زَنِيمٍ (13) грубиян и дори извънбрачен син |
| أَن كَانَ ذَا مَالٍ وَبَنِينَ (14) А тъй като има богатство и синове |
| إِذَا تُتْلَىٰ عَلَيْهِ آيَاتُنَا قَالَ أَسَاطِيرُ الْأَوَّلِينَ (15) когато му бъдат четeни Нашите знамения, казва: “Легенди на предците!” |
| سَنَسِمُهُ عَلَى الْخُرْطُومِ (16) Ще го бележим по носа |
| إِنَّا بَلَوْنَاهُمْ كَمَا بَلَوْنَا أَصْحَابَ الْجَنَّةِ إِذْ أَقْسَمُوا لَيَصْرِمُنَّهَا مُصْبِحِينَ (17) Изпитахме ги, както изпитахме и стопаните на градината, когато се заклеха [тайно] да я оберат на сутринта |
| وَلَا يَسْتَثْنُونَ (18) И да не правят изключение |
| فَطَافَ عَلَيْهَا طَائِفٌ مِّن رَّبِّكَ وَهُمْ نَائِمُونَ (19) И я споходи бедствие от твоя Господ, докато спяха |
| فَأَصْبَحَتْ كَالصَّرِيمِ (20) И тя стана като черна нощ |
| فَتَنَادَوْا مُصْبِحِينَ (21) И си викаха един другиму на сутринта |
| أَنِ اغْدُوا عَلَىٰ حَرْثِكُمْ إِن كُنتُمْ صَارِمِينَ (22) “Тръгнете към своята реколта в зори, ако ще берете!” |
| فَانطَلَقُوا وَهُمْ يَتَخَافَتُونَ (23) И се отправиха, шепнейки един на друг |
| أَن لَّا يَدْخُلَنَّهَا الْيَوْمَ عَلَيْكُم مِّسْكِينٌ (24) “Днес да не влиза там при вас бедняк!” |
| وَغَدَوْا عَلَىٰ حَرْدٍ قَادِرِينَ (25) И тръгнаха в зори с твърдо намерение |
| فَلَمَّا رَأَوْهَا قَالُوا إِنَّا لَضَالُّونَ (26) И когато я видяха, рекоха: “Наистина сме се заблудили |
| بَلْ نَحْنُ مَحْرُومُونَ (27) Не, ние сме лишени.” |
| قَالَ أَوْسَطُهُمْ أَلَمْ أَقُل لَّكُمْ لَوْلَا تُسَبِّحُونَ (28) Най-разумният от тях рече: “Не ви ли казах - защо не прославяте Аллах?” |
| قَالُوا سُبْحَانَ رَبِّنَا إِنَّا كُنَّا ظَالِمِينَ (29) Рекоха: “Слава на нашия Господ! Бяхме угнетители.” |
| فَأَقْبَلَ بَعْضُهُمْ عَلَىٰ بَعْضٍ يَتَلَاوَمُونَ (30) И започнаха взаимно да се укоряват |
| قَالُوا يَا وَيْلَنَا إِنَّا كُنَّا طَاغِينَ (31) Рекоха: “О, горко ни, наистина сме престъпващи |
| عَسَىٰ رَبُّنَا أَن يُبْدِلَنَا خَيْرًا مِّنْهَا إِنَّا إِلَىٰ رَبِّنَا رَاغِبُونَ (32) Дано нашият Господ ни даде в замяна по-добра от нея. Ние нашия Господ умоляваме.” |
| كَذَٰلِكَ الْعَذَابُ ۖ وَلَعَذَابُ الْآخِرَةِ أَكْبَرُ ۚ لَوْ كَانُوا يَعْلَمُونَ (33) Такова е наказанието. А наказанието в отвъдния живот е по-голямо, ако знаят |
| إِنَّ لِلْمُتَّقِينَ عِندَ رَبِّهِمْ جَنَّاتِ النَّعِيمِ (34) Наистина за богобоязливите при техния Господ са Градините на блаженството |
| أَفَنَجْعَلُ الْمُسْلِمِينَ كَالْمُجْرِمِينَ (35) Нима отдадените на Аллах ще сторим да са като престъпниците |
| مَا لَكُمْ كَيْفَ تَحْكُمُونَ (36) Какво ви е, така да отсъждате |
| أَمْ لَكُمْ كِتَابٌ فِيهِ تَدْرُسُونَ (37) Или имате книга, от която се учите |
| إِنَّ لَكُمْ فِيهِ لَمَا تَخَيَّرُونَ (38) и в нея имате, каквото изберете |
| أَمْ لَكُمْ أَيْمَانٌ عَلَيْنَا بَالِغَةٌ إِلَىٰ يَوْمِ الْقِيَامَةِ ۙ إِنَّ لَكُمْ لَمَا تَحْكُمُونَ (39) Или имате обещание от Нас до Деня на възкресението да имате онова, което сами отсъждате |
| سَلْهُمْ أَيُّهُم بِذَٰلِكَ زَعِيمٌ (40) Питай ги кой от тях е поръчител за това |
| أَمْ لَهُمْ شُرَكَاءُ فَلْيَأْتُوا بِشُرَكَائِهِمْ إِن كَانُوا صَادِقِينَ (41) Или имат съдружници? Да доведат своите съдружници - ако говорят истината |
| يَوْمَ يُكْشَفُ عَن سَاقٍ وَيُدْعَوْنَ إِلَى السُّجُودِ فَلَا يَسْتَطِيعُونَ (42) в Деня, когато ще се разкрият делата и [тези] ще бъдат приканени да се поклонят, а не ще могат |
| خَاشِعَةً أَبْصَارُهُمْ تَرْهَقُهُمْ ذِلَّةٌ ۖ وَقَدْ كَانُوا يُدْعَوْنَ إِلَى السُّجُودِ وَهُمْ سَالِمُونَ (43) Свели поглед, ще ги покрие унижение, а бяха приканвани да се покланят, когато бяха здрави |
| فَذَرْنِي وَمَن يُكَذِّبُ بِهَٰذَا الْحَدِيثِ ۖ سَنَسْتَدْرِجُهُم مِّنْ حَيْثُ لَا يَعْلَمُونَ (44) Остави на Мен [о, Мухаммад] взимащите за лъжа тази Вест! Постепенно ще ги въвлечем [в погибел], без да разберат |
| وَأُمْلِي لَهُمْ ۚ إِنَّ كَيْدِي مَتِينٌ (45) Ще им дам отсрочка. Моята промисъл е силна |
| أَمْ تَسْأَلُهُمْ أَجْرًا فَهُم مِّن مَّغْرَمٍ مُّثْقَلُونَ (46) Или търсиш от тях отплата, та са обременени с дълг |
| أَمْ عِندَهُمُ الْغَيْبُ فَهُمْ يَكْتُبُونَ (47) Или при тях е неведомото и те го записват |
| فَاصْبِرْ لِحُكْمِ رَبِّكَ وَلَا تَكُن كَصَاحِبِ الْحُوتِ إِذْ نَادَىٰ وَهُوَ مَكْظُومٌ (48) Изтърпи до присъдата на твоя Господ и не бъди като човека в кита, който зовеше, изпълнен със скръб |
| لَّوْلَا أَن تَدَارَكَهُ نِعْمَةٌ مِّن رَّبِّهِ لَنُبِذَ بِالْعَرَاءِ وَهُوَ مَذْمُومٌ (49) Ако не бе го достигнала милост от неговия Господ, щеше да е изхвърлен на голия бряг с упрек |
| فَاجْتَبَاهُ رَبُّهُ فَجَعَلَهُ مِنَ الصَّالِحِينَ (50) Но неговият Господ го пречисти и го стори праведник |
| وَإِن يَكَادُ الَّذِينَ كَفَرُوا لَيُزْلِقُونَكَ بِأَبْصَارِهِمْ لَمَّا سَمِعُوا الذِّكْرَ وَيَقُولُونَ إِنَّهُ لَمَجْنُونٌ (51) И едва не те сразяват с погледи неверниците, когато слушат Напомнянето6, и казват: “Той е луд.” |
| وَمَا هُوَ إِلَّا ذِكْرٌ لِّلْعَالَمِينَ (52) А то не е друго освен напомняне за световете |