| الْحَاقَّةُ (1) Неизбежното |
| مَا الْحَاقَّةُ (2) Какво е Неизбежното |
| وَمَا أَدْرَاكَ مَا الْحَاقَّةُ (3) И откъде да знаеш ти какво е Неизбежното |
| كَذَّبَتْ ثَمُودُ وَعَادٌ بِالْقَارِعَةِ (4) Самудяните и адитите взеха за лъжа Бедствието |
| فَأَمَّا ثَمُودُ فَأُهْلِكُوا بِالطَّاغِيَةِ (5) Самудяните бяха погубени от Вика |
| وَأَمَّا عَادٌ فَأُهْلِكُوا بِرِيحٍ صَرْصَرٍ عَاتِيَةٍ (6) А адитите бяха погубени от бушуващ леден вихър |
| سَخَّرَهَا عَلَيْهِمْ سَبْعَ لَيَالٍ وَثَمَانِيَةَ أَيَّامٍ حُسُومًا فَتَرَى الْقَوْمَ فِيهَا صَرْعَىٰ كَأَنَّهُمْ أَعْجَازُ نَخْلٍ خَاوِيَةٍ (7) Накара го Той да вилнее срещу тях седем нощи и осем дни поред, и виждаш там хората покосени, сякаш са стволове на повалени палми |
| فَهَلْ تَرَىٰ لَهُم مِّن بَاقِيَةٍ (8) И нима виждаш някой останал от тях |
| وَجَاءَ فِرْعَوْنُ وَمَن قَبْلَهُ وَالْمُؤْتَفِكَاتُ بِالْخَاطِئَةِ (9) И Фараонът, и онези преди него, и сринатите [селища на Лут] вършеха грях |
| فَعَصَوْا رَسُولَ رَبِّهِمْ فَأَخَذَهُمْ أَخْذَةً رَّابِيَةً (10) И се възпротивиха на пратеника от своя Господ, затова Той с мощ ги сграбчи |
| إِنَّا لَمَّا طَغَى الْمَاءُ حَمَلْنَاكُمْ فِي الْجَارِيَةِ (11) Когато водата преля, Ние ви понесохме в плаващия Ковчег |
| لِنَجْعَلَهَا لَكُمْ تَذْكِرَةً وَتَعِيَهَا أُذُنٌ وَاعِيَةٌ (12) за да го сторим поука за вас и да го запомнят помнещи уши |
| فَإِذَا نُفِخَ فِي الصُّورِ نَفْخَةٌ وَاحِدَةٌ (13) И когато се протръби с Рога първия път |
| وَحُمِلَتِ الْأَرْضُ وَالْجِبَالُ فَدُكَّتَا دَكَّةً وَاحِدَةً (14) и бъдат вдигнати земята и планините, и бъдат натрошени с един удар |
| فَيَوْمَئِذٍ وَقَعَتِ الْوَاقِعَةُ (15) тогава ще се случи Събитието |
| وَانشَقَّتِ السَّمَاءُ فَهِيَ يَوْمَئِذٍ وَاهِيَةٌ (16) И ще се разцепи небето, и ще бъде слабо в този Ден |
| وَالْمَلَكُ عَلَىٰ أَرْجَائِهَا ۚ وَيَحْمِلُ عَرْشَ رَبِّكَ فَوْقَهُمْ يَوْمَئِذٍ ثَمَانِيَةٌ (17) И ангелите ще са по краищата му. В този Ден осмина [от тях] ще носят Трона на твоя Господ |
| يَوْمَئِذٍ تُعْرَضُونَ لَا تَخْفَىٰ مِنكُمْ خَافِيَةٌ (18) В този Ден ще бъдете изправени [пред Аллах]. Не ще бъде скрита и една ваша тайна |
| فَأَمَّا مَنْ أُوتِيَ كِتَابَهُ بِيَمِينِهِ فَيَقُولُ هَاؤُمُ اقْرَءُوا كِتَابِيَهْ (19) И онзи, чиято книга му се даде в десницата, ще каже: “Ето ви, прочетете моята книга |
| إِنِّي ظَنَنتُ أَنِّي مُلَاقٍ حِسَابِيَهْ (20) Предполагах, че ще получа своята равносметка.” |
| فَهُوَ فِي عِيشَةٍ رَّاضِيَةٍ (21) И ще живее в доволство |
| فِي جَنَّةٍ عَالِيَةٍ (22) сред въздигната Градина |
| قُطُوفُهَا دَانِيَةٌ (23) Плодовете й ще са сведени |
| كُلُوا وَاشْرَبُوا هَنِيئًا بِمَا أَسْلَفْتُمْ فِي الْأَيَّامِ الْخَالِيَةِ (24) Яжте и пийте със здраве за онова, което сте вършили преди, в отминалите дни |
| وَأَمَّا مَنْ أُوتِيَ كِتَابَهُ بِشِمَالِهِ فَيَقُولُ يَا لَيْتَنِي لَمْ أُوتَ كِتَابِيَهْ (25) А онзи, чиято книга му се даде в левицата, ще каже: “О, да не ми бе давана моята книга |
| وَلَمْ أَدْرِ مَا حِسَابِيَهْ (26) и да не бях узнал каква е моята равносметка |
| يَا لَيْتَهَا كَانَتِ الْقَاضِيَةَ (27) О, да бе приключило всичко [със смъртта] |
| مَا أَغْنَىٰ عَنِّي مَالِيَهْ ۜ (28) Не ме избави моето богатство |
| هَلَكَ عَنِّي سُلْطَانِيَهْ (29) Пропадна моята власт.” |
| خُذُوهُ فَغُلُّوهُ (30) Хванете го и го оковете |
| ثُمَّ الْجَحِيمَ صَلُّوهُ (31) После в Ада го горете |
| ثُمَّ فِي سِلْسِلَةٍ ذَرْعُهَا سَبْعُونَ ذِرَاعًا فَاسْلُكُوهُ (32) После го нанижете на верига, дълга седемдесет лакти |
| إِنَّهُ كَانَ لَا يُؤْمِنُ بِاللَّهِ الْعَظِيمِ (33) Не повярва той в Аллах, Превеликия |
| وَلَا يَحُضُّ عَلَىٰ طَعَامِ الْمِسْكِينِ (34) И не подканваше да бъде нахранен нуждаещият се |
| فَلَيْسَ لَهُ الْيَوْمَ هَاهُنَا حَمِيمٌ (35) затова Днес няма тук за него ближен |
| وَلَا طَعَامٌ إِلَّا مِنْ غِسْلِينٍ (36) нито храна освен кръв и гной |
| لَّا يَأْكُلُهُ إِلَّا الْخَاطِئُونَ (37) Ядат я само грешниците.” |
| فَلَا أُقْسِمُ بِمَا تُبْصِرُونَ (38) Ала не! Кълна се в това, което съзирате |
| وَمَا لَا تُبْصِرُونَ (39) и в това, което не съзирате |
| إِنَّهُ لَقَوْلُ رَسُولٍ كَرِيمٍ (40) наистина то е слово на достоен Пратеник |
| وَمَا هُوَ بِقَوْلِ شَاعِرٍ ۚ قَلِيلًا مَّا تُؤْمِنُونَ (41) а не е слово на поет. Но вие малко вярвате |
| وَلَا بِقَوْلِ كَاهِنٍ ۚ قَلِيلًا مَّا تَذَكَّرُونَ (42) И не е слово на гадател. Ала малко се поучавате |
| تَنزِيلٌ مِّن رَّبِّ الْعَالَمِينَ (43) Низпослание от Господа на световете |
| وَلَوْ تَقَوَّلَ عَلَيْنَا بَعْضَ الْأَقَاوِيلِ (44) И ако той Ни приписваше някакви слова |
| لَأَخَذْنَا مِنْهُ بِالْيَمِينِ (45) щяхме да го сграбчим с Десницата |
| ثُمَّ لَقَطَعْنَا مِنْهُ الْوَتِينَ (46) после да му прережем аортата |
| فَمَا مِنكُم مِّنْ أَحَدٍ عَنْهُ حَاجِزِينَ (47) И никой сред вас не ще Ни възпре от това |
| وَإِنَّهُ لَتَذْكِرَةٌ لِّلْمُتَّقِينَ (48) То е напомняне за богобоязливите |
| وَإِنَّا لَنَعْلَمُ أَنَّ مِنكُم مُّكَذِّبِينَ (49) И добре знаем, че сред вас има отричащи |
| وَإِنَّهُ لَحَسْرَةٌ عَلَى الْكَافِرِينَ (50) То е скръб за неверниците |
| وَإِنَّهُ لَحَقُّ الْيَقِينِ (51) То е достоверната истина |
| فَسَبِّحْ بِاسْمِ رَبِّكَ الْعَظِيمِ (52) Затова прославяй името на твоя Господ, Превеликия |