| سَأَلَ سَائِلٌ بِعَذَابٍ وَاقِعٍ (1) Един човек попита за неизбежното мъчение |
| لِّلْكَافِرِينَ لَيْسَ لَهُ دَافِعٌ (2) Никой не ще го отблъсне от неверниците |
| مِّنَ اللَّهِ ذِي الْمَعَارِجِ (3) То е от Аллах, Владетеля на небесните стъпала |
| تَعْرُجُ الْمَلَائِكَةُ وَالرُّوحُ إِلَيْهِ فِي يَوْمٍ كَانَ مِقْدَارُهُ خَمْسِينَ أَلْفَ سَنَةٍ (4) Ще се въздигнат към Него ангелите и Духът [Джибрил] в Ден, колкото петдесет хиляди години |
| فَاصْبِرْ صَبْرًا جَمِيلًا (5) затова търпи с добро търпение [о, Мухаммад] |
| إِنَّهُمْ يَرَوْنَهُ بَعِيدًا (6) Те го виждат далечен |
| وَنَرَاهُ قَرِيبًا (7) А Ние го виждаме близък |
| يَوْمَ تَكُونُ السَّمَاءُ كَالْمُهْلِ (8) В този Ден небето ще е като разтопена мед |
| وَتَكُونُ الْجِبَالُ كَالْعِهْنِ (9) и планините ще са като вълна |
| وَلَا يَسْأَلُ حَمِيمٌ حَمِيمًا (10) и не ще пита приятел за приятеля |
| يُبَصَّرُونَهُمْ ۚ يَوَدُّ الْمُجْرِمُ لَوْ يَفْتَدِي مِنْ عَذَابِ يَوْمِئِذٍ بِبَنِيهِ (11) въпреки че ще се виждат. Престъпникът ще желае, да би се откупил от мъчението в този Ден с децата си |
| وَصَاحِبَتِهِ وَأَخِيهِ (12) и съпругата си, и брат си |
| وَفَصِيلَتِهِ الَّتِي تُؤْوِيهِ (13) и рода си, който го подслонява |
| وَمَن فِي الْأَرْضِ جَمِيعًا ثُمَّ يُنجِيهِ (14) и всички, които са на земята, само за да се спаси |
| كَلَّا ۖ إِنَّهَا لَظَىٰ (15) Ала не! Това е лумнал Огън |
| نَزَّاعَةً لِّلشَّوَىٰ (16) смъкващ кожата |
| تَدْعُو مَنْ أَدْبَرَ وَتَوَلَّىٰ (17) зове той всеки, който обръща гръб на вярата и се отвръща |
| وَجَمَعَ فَأَوْعَىٰ (18) и трупа, и не раздава |
| ۞ إِنَّ الْإِنسَانَ خُلِقَ هَلُوعًا (19) Човекът бе създаден колеблив |
| إِذَا مَسَّهُ الشَّرُّ جَزُوعًا (20) щом го настигне злото - страхлив |
| وَإِذَا مَسَّهُ الْخَيْرُ مَنُوعًا (21) а щом го настигне доброто - скъперник |
| إِلَّا الْمُصَلِّينَ (22) освен отслужващите молитвата |
| الَّذِينَ هُمْ عَلَىٰ صَلَاتِهِمْ دَائِمُونَ (23) които в своята молитва са постоянни |
| وَالَّذِينَ فِي أَمْوَالِهِمْ حَقٌّ مَّعْلُومٌ (24) и в чиито имоти е заделен дял |
| لِّلسَّائِلِ وَالْمَحْرُومِ (25) за просяка и бедняка |
| وَالَّذِينَ يُصَدِّقُونَ بِيَوْمِ الدِّينِ (26) и които смятат за истина Съдния ден |
| وَالَّذِينَ هُم مِّنْ عَذَابِ رَبِّهِم مُّشْفِقُونَ (27) и които се страхуват от мъчението на своя Господ |
| إِنَّ عَذَابَ رَبِّهِمْ غَيْرُ مَأْمُونٍ (28) мъчението на техния Господ не е безопасно |
| وَالَّذِينَ هُمْ لِفُرُوجِهِمْ حَافِظُونَ (29) и които целомъдрието си пазят |
| إِلَّا عَلَىٰ أَزْوَاجِهِمْ أَوْ مَا مَلَكَتْ أَيْمَانُهُمْ فَإِنَّهُمْ غَيْرُ مَلُومِينَ (30) освен за техните съпруги или за владените от техните десници. Те не ще бъдат упреквани |
| فَمَنِ ابْتَغَىٰ وَرَاءَ ذَٰلِكَ فَأُولَٰئِكَ هُمُ الْعَادُونَ (31) А които се стремят към друго освен това - тези са престъпващите |
| وَالَّذِينَ هُمْ لِأَمَانَاتِهِمْ وَعَهْدِهِمْ رَاعُونَ (32) И които повереното на тях, и техния обет съблюдават |
| وَالَّذِينَ هُم بِشَهَادَاتِهِمْ قَائِمُونَ (33) и които в своите свидетелства са правдиви |
| وَالَّذِينَ هُمْ عَلَىٰ صَلَاتِهِمْ يُحَافِظُونَ (34) и които молитвите си усърдно отслужват |
| أُولَٰئِكَ فِي جَنَّاتٍ مُّكْرَمُونَ (35) те ще бъдат на почит в Градините |
| فَمَالِ الَّذِينَ كَفَرُوا قِبَلَكَ مُهْطِعِينَ (36) Какво им е на неверниците, втренчили в теб погледи |
| عَنِ الْيَمِينِ وَعَنِ الشِّمَالِ عِزِينَ (37) отдясно и отляво на тълпи |
| أَيَطْمَعُ كُلُّ امْرِئٍ مِّنْهُمْ أَن يُدْخَلَ جَنَّةَ نَعِيمٍ (38) Нима всеки от тях копнее да влезе в Градината на блаженството |
| كَلَّا ۖ إِنَّا خَلَقْنَاهُم مِّمَّا يَعْلَمُونَ (39) Ала не! Сътворихме ги от онова, което знаят |
| فَلَا أُقْسِمُ بِرَبِّ الْمَشَارِقِ وَالْمَغَارِبِ إِنَّا لَقَادِرُونَ (40) И не! Кълна се в Господа на изгревите и на залезите, Ние сме способни |
| عَلَىٰ أَن نُّبَدِّلَ خَيْرًا مِّنْهُمْ وَمَا نَحْنُ بِمَسْبُوقِينَ (41) да ги заменим с по-добри от тях. И не ще бъдем възпрени |
| فَذَرْهُمْ يَخُوضُوا وَيَلْعَبُوا حَتَّىٰ يُلَاقُوا يَوْمَهُمُ الَّذِي يُوعَدُونَ (42) Остави ги да тънат и да се забавляват, додето срещнат своя Ден, който им е обещан |
| يَوْمَ يَخْرُجُونَ مِنَ الْأَجْدَاثِ سِرَاعًا كَأَنَّهُمْ إِلَىٰ نُصُبٍ يُوفِضُونَ (43) Деня, в който ще излязат забързани от гробовете, сякаш се устремяват към идолите |
| خَاشِعَةً أَبْصَارُهُمْ تَرْهَقُهُمْ ذِلَّةٌ ۚ ذَٰلِكَ الْيَوْمُ الَّذِي كَانُوا يُوعَدُونَ (44) със сведен поглед, покрити с унижение. Това е Денят, който им е обещан |