القرآن باللغة البلغارية - سورة المعارج مترجمة إلى اللغة البلغارية، Surah Maarij in Bulgarian. نوفر ترجمة دقيقة سورة المعارج باللغة البلغارية - Bulgarian, الآيات 44 - رقم السورة 70 - الصفحة 568.
سَأَلَ سَائِلٌ بِعَذَابٍ وَاقِعٍ (1) Един човек попита за неизбежното мъчение |
لِّلْكَافِرِينَ لَيْسَ لَهُ دَافِعٌ (2) Никой не ще го отблъсне от неверниците |
مِّنَ اللَّهِ ذِي الْمَعَارِجِ (3) То е от Аллах, Владетеля на небесните стъпала |
تَعْرُجُ الْمَلَائِكَةُ وَالرُّوحُ إِلَيْهِ فِي يَوْمٍ كَانَ مِقْدَارُهُ خَمْسِينَ أَلْفَ سَنَةٍ (4) Ще се въздигнат към Него ангелите и Духът [Джибрил] в Ден, колкото петдесет хиляди години |
فَاصْبِرْ صَبْرًا جَمِيلًا (5) затова търпи с добро търпение [о, Мухаммад] |
إِنَّهُمْ يَرَوْنَهُ بَعِيدًا (6) Те го виждат далечен |
وَنَرَاهُ قَرِيبًا (7) А Ние го виждаме близък |
يَوْمَ تَكُونُ السَّمَاءُ كَالْمُهْلِ (8) В този Ден небето ще е като разтопена мед |
وَتَكُونُ الْجِبَالُ كَالْعِهْنِ (9) и планините ще са като вълна |
وَلَا يَسْأَلُ حَمِيمٌ حَمِيمًا (10) и не ще пита приятел за приятеля |
يُبَصَّرُونَهُمْ ۚ يَوَدُّ الْمُجْرِمُ لَوْ يَفْتَدِي مِنْ عَذَابِ يَوْمِئِذٍ بِبَنِيهِ (11) въпреки че ще се виждат. Престъпникът ще желае, да би се откупил от мъчението в този Ден с децата си |
وَصَاحِبَتِهِ وَأَخِيهِ (12) и съпругата си, и брат си |
وَفَصِيلَتِهِ الَّتِي تُؤْوِيهِ (13) и рода си, който го подслонява |
وَمَن فِي الْأَرْضِ جَمِيعًا ثُمَّ يُنجِيهِ (14) и всички, които са на земята, само за да се спаси |
كَلَّا ۖ إِنَّهَا لَظَىٰ (15) Ала не! Това е лумнал Огън |
نَزَّاعَةً لِّلشَّوَىٰ (16) смъкващ кожата |
تَدْعُو مَنْ أَدْبَرَ وَتَوَلَّىٰ (17) зове той всеки, който обръща гръб на вярата и се отвръща |
وَجَمَعَ فَأَوْعَىٰ (18) и трупа, и не раздава |
۞ إِنَّ الْإِنسَانَ خُلِقَ هَلُوعًا (19) Човекът бе създаден колеблив |
إِذَا مَسَّهُ الشَّرُّ جَزُوعًا (20) щом го настигне злото - страхлив |
وَإِذَا مَسَّهُ الْخَيْرُ مَنُوعًا (21) а щом го настигне доброто - скъперник |
إِلَّا الْمُصَلِّينَ (22) освен отслужващите молитвата |
الَّذِينَ هُمْ عَلَىٰ صَلَاتِهِمْ دَائِمُونَ (23) които в своята молитва са постоянни |
وَالَّذِينَ فِي أَمْوَالِهِمْ حَقٌّ مَّعْلُومٌ (24) и в чиито имоти е заделен дял |
لِّلسَّائِلِ وَالْمَحْرُومِ (25) за просяка и бедняка |
وَالَّذِينَ يُصَدِّقُونَ بِيَوْمِ الدِّينِ (26) и които смятат за истина Съдния ден |
وَالَّذِينَ هُم مِّنْ عَذَابِ رَبِّهِم مُّشْفِقُونَ (27) и които се страхуват от мъчението на своя Господ |
إِنَّ عَذَابَ رَبِّهِمْ غَيْرُ مَأْمُونٍ (28) мъчението на техния Господ не е безопасно |
وَالَّذِينَ هُمْ لِفُرُوجِهِمْ حَافِظُونَ (29) и които целомъдрието си пазят |
إِلَّا عَلَىٰ أَزْوَاجِهِمْ أَوْ مَا مَلَكَتْ أَيْمَانُهُمْ فَإِنَّهُمْ غَيْرُ مَلُومِينَ (30) освен за техните съпруги или за владените от техните десници. Те не ще бъдат упреквани |
فَمَنِ ابْتَغَىٰ وَرَاءَ ذَٰلِكَ فَأُولَٰئِكَ هُمُ الْعَادُونَ (31) А които се стремят към друго освен това - тези са престъпващите |
وَالَّذِينَ هُمْ لِأَمَانَاتِهِمْ وَعَهْدِهِمْ رَاعُونَ (32) И които повереното на тях, и техния обет съблюдават |
وَالَّذِينَ هُم بِشَهَادَاتِهِمْ قَائِمُونَ (33) и които в своите свидетелства са правдиви |
وَالَّذِينَ هُمْ عَلَىٰ صَلَاتِهِمْ يُحَافِظُونَ (34) и които молитвите си усърдно отслужват |
أُولَٰئِكَ فِي جَنَّاتٍ مُّكْرَمُونَ (35) те ще бъдат на почит в Градините |
فَمَالِ الَّذِينَ كَفَرُوا قِبَلَكَ مُهْطِعِينَ (36) Какво им е на неверниците, втренчили в теб погледи |
عَنِ الْيَمِينِ وَعَنِ الشِّمَالِ عِزِينَ (37) отдясно и отляво на тълпи |
أَيَطْمَعُ كُلُّ امْرِئٍ مِّنْهُمْ أَن يُدْخَلَ جَنَّةَ نَعِيمٍ (38) Нима всеки от тях копнее да влезе в Градината на блаженството |
كَلَّا ۖ إِنَّا خَلَقْنَاهُم مِّمَّا يَعْلَمُونَ (39) Ала не! Сътворихме ги от онова, което знаят |
فَلَا أُقْسِمُ بِرَبِّ الْمَشَارِقِ وَالْمَغَارِبِ إِنَّا لَقَادِرُونَ (40) И не! Кълна се в Господа на изгревите и на залезите, Ние сме способни |
عَلَىٰ أَن نُّبَدِّلَ خَيْرًا مِّنْهُمْ وَمَا نَحْنُ بِمَسْبُوقِينَ (41) да ги заменим с по-добри от тях. И не ще бъдем възпрени |
فَذَرْهُمْ يَخُوضُوا وَيَلْعَبُوا حَتَّىٰ يُلَاقُوا يَوْمَهُمُ الَّذِي يُوعَدُونَ (42) Остави ги да тънат и да се забавляват, додето срещнат своя Ден, който им е обещан |
يَوْمَ يَخْرُجُونَ مِنَ الْأَجْدَاثِ سِرَاعًا كَأَنَّهُمْ إِلَىٰ نُصُبٍ يُوفِضُونَ (43) Деня, в който ще излязат забързани от гробовете, сякаш се устремяват към идолите |
خَاشِعَةً أَبْصَارُهُمْ تَرْهَقُهُمْ ذِلَّةٌ ۚ ذَٰلِكَ الْيَوْمُ الَّذِي كَانُوا يُوعَدُونَ (44) със сведен поглед, покрити с унижение. Това е Денят, който им е обещан |