وَالنَّازِعَاتِ غَرْقًا (1)
Кълна се в изтръгващите [душите] с все сила |
وَالنَّاشِطَاتِ نَشْطًا (2)
и в изваждащите [ги] нежно |
وَالسَّابِحَاتِ سَبْحًا (3)
и в спускащите се бързо |
فَالسَّابِقَاتِ سَبْقًا (4)
и в гонещите се в надпревара |
فَالْمُدَبِّرَاتِ أَمْرًا (5)
и в изпълняващите повелите |
يَوْمَ تَرْجُفُ الرَّاجِفَةُ (6)
В Деня, когато [се протръби с първия Рог] ще се разтърси тресящата се [вселена] |
تَتْبَعُهَا الرَّادِفَةُ (7)
ще последва второто [протръбяване] |
قُلُوبٌ يَوْمَئِذٍ وَاجِفَةٌ (8)
Някои сърца в този Ден ще тръпнат |
أَبْصَارُهَا خَاشِعَةٌ (9)
Погледите им ще бъдат сведени |
يَقُولُونَ أَإِنَّا لَمَرْدُودُونَ فِي الْحَافِرَةِ (10)
Ще кажат: “Нима ще бъдем върнати към предишното |
أَإِذَا كُنَّا عِظَامًا نَّخِرَةً (11)
нима, след като бяхме прогнили кости?” |
قَالُوا تِلْكَ إِذًا كَرَّةٌ خَاسِرَةٌ (12)
Ще кажат: “Това тогава е завръщане със загуба.” |
فَإِنَّمَا هِيَ زَجْرَةٌ وَاحِدَةٌ (13)
То е само едно протръбяване |
فَإِذَا هُم بِالسَّاهِرَةِ (14)
и ето всички - възкръснали |
هَلْ أَتَاكَ حَدِيثُ مُوسَىٰ (15)
[О, Мухаммад], стигна ли до теб разказът за Муса |
إِذْ نَادَاهُ رَبُّهُ بِالْوَادِ الْمُقَدَّسِ طُوًى (16)
Когато неговият Господ го призова в свещената долина Туа |
اذْهَبْ إِلَىٰ فِرْعَوْنَ إِنَّهُ طَغَىٰ (17)
“Иди при Фараона! Той престъпи |
فَقُلْ هَل لَّكَ إِلَىٰ أَن تَزَكَّىٰ (18)
И кажи: “Не ще ли се пречистиш |
وَأَهْدِيَكَ إِلَىٰ رَبِّكَ فَتَخْشَىٰ (19)
да те напътя към твоя Господ и да се побоиш?”” |
فَأَرَاهُ الْآيَةَ الْكُبْرَىٰ (20)
И му показа [Муса] най-голямото знамение |
فَكَذَّبَ وَعَصَىٰ (21)
И взе го за лъжа, и се възпротиви |
ثُمَّ أَدْبَرَ يَسْعَىٰ (22)
После се отвърна с упорство |
فَحَشَرَ فَنَادَىٰ (23)
И насъбра [хората си], и прогласи |
فَقَالَ أَنَا رَبُّكُمُ الْأَعْلَىٰ (24)
Каза: “Аз съм вашият господ, върховният.” |
فَأَخَذَهُ اللَّهُ نَكَالَ الْآخِرَةِ وَالْأُولَىٰ (25)
И Аллах го сграбчи с наказание в отвъдния и в земния живот |
إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَعِبْرَةً لِّمَن يَخْشَىٰ (26)
В това има поучение за всеки богобоязлив |
أَأَنتُمْ أَشَدُّ خَلْقًا أَمِ السَّمَاءُ ۚ بَنَاهَا (27)
Вие ли сте по-трудни за сътворяване или небето? Той го съгради |
رَفَعَ سَمْكَهَا فَسَوَّاهَا (28)
Въздигна неговия свод и го изравни |
وَأَغْطَشَ لَيْلَهَا وَأَخْرَجَ ضُحَاهَا (29)
и потъмни нощта му, и изведе утрото му |
وَالْأَرْضَ بَعْدَ ذَٰلِكَ دَحَاهَا (30)
и земята след това разпростря |
أَخْرَجَ مِنْهَا مَاءَهَا وَمَرْعَاهَا (31)
Извади от нея водите и пасбищата й |
وَالْجِبَالَ أَرْسَاهَا (32)
и планините поби |
مَتَاعًا لَّكُمْ وَلِأَنْعَامِكُمْ (33)
за ползване от вас и от вашия добитък |
فَإِذَا جَاءَتِ الطَّامَّةُ الْكُبْرَىٰ (34)
И когато настъпи Голямото прииждане |
يَوْمَ يَتَذَكَّرُ الْإِنسَانُ مَا سَعَىٰ (35)
тогава в Деня човек ще си припомни за какво се е старал |
وَبُرِّزَتِ الْجَحِيمُ لِمَن يَرَىٰ (36)
и Адът ще бъде показан на всеки, който вижда |
فَأَمَّا مَن طَغَىٰ (37)
За който е престъпвал |
وَآثَرَ الْحَيَاةَ الدُّنْيَا (38)
и е предпочел земния живот |
فَإِنَّ الْجَحِيمَ هِيَ الْمَأْوَىٰ (39)
обиталището е Адът |
وَأَمَّا مَنْ خَافَ مَقَامَ رَبِّهِ وَنَهَى النَّفْسَ عَنِ الْهَوَىٰ (40)
За който се е страхувал да не застане пред своя Господ [с грях] и е въздържал душата от страстта |
فَإِنَّ الْجَنَّةَ هِيَ الْمَأْوَىٰ (41)
обиталището е Раят |
يَسْأَلُونَكَ عَنِ السَّاعَةِ أَيَّانَ مُرْسَاهَا (42)
Питат те [о, Мухаммад] за Часа: “Кога ще настъпи?” |
فِيمَ أَنتَ مِن ذِكْرَاهَا (43)
Какво [знание имаш] ти да го споменеш |
إِلَىٰ رَبِّكَ مُنتَهَاهَا (44)
При твоя Господ е пределът му |
إِنَّمَا أَنتَ مُنذِرُ مَن يَخْشَاهَا (45)
Ти си само предупредител за всеки, който се страхува от него |
كَأَنَّهُمْ يَوْمَ يَرَوْنَهَا لَمْ يَلْبَثُوا إِلَّا عَشِيَّةً أَوْ ضُحَاهَا (46)
В Деня, когато го видят, те сякаш ще са пребивавали само една привечер или утрин |
