وَالنَّازِعَاتِ غَرْقًا (1) Кълна се в изтръгващите [душите] с все сила |
وَالنَّاشِطَاتِ نَشْطًا (2) и в изваждащите [ги] нежно |
وَالسَّابِحَاتِ سَبْحًا (3) и в спускащите се бързо |
فَالسَّابِقَاتِ سَبْقًا (4) и в гонещите се в надпревара |
فَالْمُدَبِّرَاتِ أَمْرًا (5) и в изпълняващите повелите |
يَوْمَ تَرْجُفُ الرَّاجِفَةُ (6) В Деня, когато [се протръби с първия Рог] ще се разтърси тресящата се [вселена] |
تَتْبَعُهَا الرَّادِفَةُ (7) ще последва второто [протръбяване] |
قُلُوبٌ يَوْمَئِذٍ وَاجِفَةٌ (8) Някои сърца в този Ден ще тръпнат |
أَبْصَارُهَا خَاشِعَةٌ (9) Погледите им ще бъдат сведени |
يَقُولُونَ أَإِنَّا لَمَرْدُودُونَ فِي الْحَافِرَةِ (10) Ще кажат: “Нима ще бъдем върнати към предишното |
أَإِذَا كُنَّا عِظَامًا نَّخِرَةً (11) нима, след като бяхме прогнили кости?” |
قَالُوا تِلْكَ إِذًا كَرَّةٌ خَاسِرَةٌ (12) Ще кажат: “Това тогава е завръщане със загуба.” |
فَإِنَّمَا هِيَ زَجْرَةٌ وَاحِدَةٌ (13) То е само едно протръбяване |
فَإِذَا هُم بِالسَّاهِرَةِ (14) и ето всички - възкръснали |
هَلْ أَتَاكَ حَدِيثُ مُوسَىٰ (15) [О, Мухаммад], стигна ли до теб разказът за Муса |
إِذْ نَادَاهُ رَبُّهُ بِالْوَادِ الْمُقَدَّسِ طُوًى (16) Когато неговият Господ го призова в свещената долина Туа |
اذْهَبْ إِلَىٰ فِرْعَوْنَ إِنَّهُ طَغَىٰ (17) “Иди при Фараона! Той престъпи |
فَقُلْ هَل لَّكَ إِلَىٰ أَن تَزَكَّىٰ (18) И кажи: “Не ще ли се пречистиш |
وَأَهْدِيَكَ إِلَىٰ رَبِّكَ فَتَخْشَىٰ (19) да те напътя към твоя Господ и да се побоиш?”” |
فَأَرَاهُ الْآيَةَ الْكُبْرَىٰ (20) И му показа [Муса] най-голямото знамение |
فَكَذَّبَ وَعَصَىٰ (21) И взе го за лъжа, и се възпротиви |
ثُمَّ أَدْبَرَ يَسْعَىٰ (22) После се отвърна с упорство |
فَحَشَرَ فَنَادَىٰ (23) И насъбра [хората си], и прогласи |
فَقَالَ أَنَا رَبُّكُمُ الْأَعْلَىٰ (24) Каза: “Аз съм вашият господ, върховният.” |
فَأَخَذَهُ اللَّهُ نَكَالَ الْآخِرَةِ وَالْأُولَىٰ (25) И Аллах го сграбчи с наказание в отвъдния и в земния живот |
إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَعِبْرَةً لِّمَن يَخْشَىٰ (26) В това има поучение за всеки богобоязлив |
أَأَنتُمْ أَشَدُّ خَلْقًا أَمِ السَّمَاءُ ۚ بَنَاهَا (27) Вие ли сте по-трудни за сътворяване или небето? Той го съгради |
رَفَعَ سَمْكَهَا فَسَوَّاهَا (28) Въздигна неговия свод и го изравни |
وَأَغْطَشَ لَيْلَهَا وَأَخْرَجَ ضُحَاهَا (29) и потъмни нощта му, и изведе утрото му |
وَالْأَرْضَ بَعْدَ ذَٰلِكَ دَحَاهَا (30) и земята след това разпростря |
أَخْرَجَ مِنْهَا مَاءَهَا وَمَرْعَاهَا (31) Извади от нея водите и пасбищата й |
وَالْجِبَالَ أَرْسَاهَا (32) и планините поби |
مَتَاعًا لَّكُمْ وَلِأَنْعَامِكُمْ (33) за ползване от вас и от вашия добитък |
فَإِذَا جَاءَتِ الطَّامَّةُ الْكُبْرَىٰ (34) И когато настъпи Голямото прииждане |
يَوْمَ يَتَذَكَّرُ الْإِنسَانُ مَا سَعَىٰ (35) тогава в Деня човек ще си припомни за какво се е старал |
وَبُرِّزَتِ الْجَحِيمُ لِمَن يَرَىٰ (36) и Адът ще бъде показан на всеки, който вижда |
فَأَمَّا مَن طَغَىٰ (37) За който е престъпвал |
وَآثَرَ الْحَيَاةَ الدُّنْيَا (38) и е предпочел земния живот |
فَإِنَّ الْجَحِيمَ هِيَ الْمَأْوَىٰ (39) обиталището е Адът |
وَأَمَّا مَنْ خَافَ مَقَامَ رَبِّهِ وَنَهَى النَّفْسَ عَنِ الْهَوَىٰ (40) За който се е страхувал да не застане пред своя Господ [с грях] и е въздържал душата от страстта |
فَإِنَّ الْجَنَّةَ هِيَ الْمَأْوَىٰ (41) обиталището е Раят |
يَسْأَلُونَكَ عَنِ السَّاعَةِ أَيَّانَ مُرْسَاهَا (42) Питат те [о, Мухаммад] за Часа: “Кога ще настъпи?” |
فِيمَ أَنتَ مِن ذِكْرَاهَا (43) Какво [знание имаш] ти да го споменеш |
إِلَىٰ رَبِّكَ مُنتَهَاهَا (44) При твоя Господ е пределът му |
إِنَّمَا أَنتَ مُنذِرُ مَن يَخْشَاهَا (45) Ти си само предупредител за всеки, който се страхува от него |
كَأَنَّهُمْ يَوْمَ يَرَوْنَهَا لَمْ يَلْبَثُوا إِلَّا عَشِيَّةً أَوْ ضُحَاهَا (46) В Деня, когато го видят, те сякаш ще са пребивавали само една привечер или утрин |