| طسم (1) Та. Син. Мим |
| تِلْكَ آيَاتُ الْكِتَابِ الْمُبِينِ (2) Тези са знаменията на ясната Книга |
| لَعَلَّكَ بَاخِعٌ نَّفْسَكَ أَلَّا يَكُونُوا مُؤْمِنِينَ (3) Не погубвай себе си, задето не искат да повярват |
| إِن نَّشَأْ نُنَزِّلْ عَلَيْهِم مِّنَ السَّمَاءِ آيَةً فَظَلَّتْ أَعْنَاقُهُمْ لَهَا خَاضِعِينَ (4) Ако Ние пожелаем, ще им спуснем знамение от небето и ще сведат глави пред него |
| وَمَا يَأْتِيهِم مِّن ذِكْرٍ مِّنَ الرَّحْمَٰنِ مُحْدَثٍ إِلَّا كَانُوا عَنْهُ مُعْرِضِينَ (5) И не идва при тях ново напомняне от Всемилостивия, без да се отвърнат от него |
| فَقَدْ كَذَّبُوا فَسَيَأْتِيهِمْ أَنبَاءُ مَا كَانُوا بِهِ يَسْتَهْزِئُونَ (6) Те го взимаха за лъжа, но ще дойдат при тях вестите за онова, на което се подиграваха |
| أَوَلَمْ يَرَوْا إِلَى الْأَرْضِ كَمْ أَنبَتْنَا فِيهَا مِن كُلِّ زَوْجٍ كَرِيمٍ (7) И нима не поглеждат към земята, колко полезни видове накарахме да поникнат от нея |
| إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ (8) В това има знамение, но повечето от тях не са вярващи |
| وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ (9) Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния |
| وَإِذْ نَادَىٰ رَبُّكَ مُوسَىٰ أَنِ ائْتِ الْقَوْمَ الظَّالِمِينَ (10) И когато твоят Господ призова Муса: “Иди при хората-угнетители |
| قَوْمَ فِرْعَوْنَ ۚ أَلَا يَتَّقُونَ (11) хората на Фараона! Нима не ще се побоят?” |
| قَالَ رَبِّ إِنِّي أَخَافُ أَن يُكَذِّبُونِ (12) каза: “Господи мой, страхувам се да не ме вземат за лъжец |
| وَيَضِيقُ صَدْرِي وَلَا يَنطَلِقُ لِسَانِي فَأَرْسِلْ إِلَىٰ هَارُونَ (13) и сърцето ми ще се свие, и езикът ми не ще се развърже. Дай [пророчеството] и на Харун |
| وَلَهُمْ عَلَيَّ ذَنبٌ فَأَخَافُ أَن يَقْتُلُونِ (14) И имам грях пред тях, затова ме е страх да не ме убият.” |
| قَالَ كَلَّا ۖ فَاذْهَبَا بِآيَاتِنَا ۖ إِنَّا مَعَكُم مُّسْتَمِعُونَ (15) Каза: “Не [няма да те убият]! Двамата вървете с Нашите знамения! Ние сме с вас - чуващи |
| فَأْتِيَا فِرْعَوْنَ فَقُولَا إِنَّا رَسُولُ رَبِّ الْعَالَمِينَ (16) Идете при Фараона и кажете: “Ние сме пратени от Господа на световете |
| أَنْ أَرْسِلْ مَعَنَا بَنِي إِسْرَائِيلَ (17) Пусни с нас синовете на Исраил!” |
| قَالَ أَلَمْ نُرَبِّكَ فِينَا وَلِيدًا وَلَبِثْتَ فِينَا مِنْ عُمُرِكَ سِنِينَ (18) Каза [Фараонът]: “Не те ли отгледахме сред нас от дете? И не прекара ли сред нас години от живота си |
| وَفَعَلْتَ فَعْلَتَكَ الَّتِي فَعَلْتَ وَأَنتَ مِنَ الْكَافِرِينَ (19) И направи, каквото направи. Ти си от неблагодарните.” |
| قَالَ فَعَلْتُهَا إِذًا وَأَنَا مِنَ الضَّالِّينَ (20) Каза: “Направих го тогава, когато бях от заблудените |
| فَفَرَرْتُ مِنكُمْ لَمَّا خِفْتُكُمْ فَوَهَبَ لِي رَبِّي حُكْمًا وَجَعَلَنِي مِنَ الْمُرْسَلِينَ (21) И избягах от вас, когато ме уплашихте, а моят Господ ме дари с мъдрост и ме стори от пратениците |
| وَتِلْكَ نِعْمَةٌ تَمُنُّهَا عَلَيَّ أَنْ عَبَّدتَّ بَنِي إِسْرَائِيلَ (22) И каква е тази благодат, за която ме упрекваш, щом ти си поробил синовете на Исраил?” |
| قَالَ فِرْعَوْنُ وَمَا رَبُّ الْعَالَمِينَ (23) Рече Фараонът: “А какво е Господът на световете?” |
| قَالَ رَبُّ السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضِ وَمَا بَيْنَهُمَا ۖ إِن كُنتُم مُّوقِنِينَ (24) Каза: “Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях, ако сте убедени.” |
| قَالَ لِمَنْ حَوْلَهُ أَلَا تَسْتَمِعُونَ (25) Рече [Фараонът] на онези около него: “Чувате ли?” |
| قَالَ رَبُّكُمْ وَرَبُّ آبَائِكُمُ الْأَوَّلِينَ (26) Каза [Муса]: “Вашият Господ и Господът на древните ви предци...” |
| قَالَ إِنَّ رَسُولَكُمُ الَّذِي أُرْسِلَ إِلَيْكُمْ لَمَجْنُونٌ (27) Рече [Фараонът]: “Вашият пратеник, изпратен при вас, е луд.” |
| قَالَ رَبُّ الْمَشْرِقِ وَالْمَغْرِبِ وَمَا بَيْنَهُمَا ۖ إِن كُنتُمْ تَعْقِلُونَ (28) Каза [Муса]: “Господът на изтока и на запада, и на всичко между тях, ако проумявате.” |
| قَالَ لَئِنِ اتَّخَذْتَ إِلَٰهًا غَيْرِي لَأَجْعَلَنَّكَ مِنَ الْمَسْجُونِينَ (29) Рече [Фараонът]: “Ако приемеш друг бог освен мен, ще те тикна при затворниците.” |
| قَالَ أَوَلَوْ جِئْتُكَ بِشَيْءٍ مُّبِينٍ (30) Каза: “А ако ти донеса нещо очевидно?” |
| قَالَ فَأْتِ بِهِ إِن كُنتَ مِنَ الصَّادِقِينَ (31) Рече [Фараонът]: “Дай го, ако казваш истината!” |
| فَأَلْقَىٰ عَصَاهُ فَإِذَا هِيَ ثُعْبَانٌ مُّبِينٌ (32) И метна Муса тоягата си, и ето я - явна змия |
| وَنَزَعَ يَدَهُ فَإِذَا هِيَ بَيْضَاءُ لِلنَّاظِرِينَ (33) И извади ръката си, и ето я - сияйнобяла за гледащите |
| قَالَ لِلْمَلَإِ حَوْلَهُ إِنَّ هَٰذَا لَسَاحِرٌ عَلِيمٌ (34) Каза [Фараонът] на знатните около него: “Този е вещ магьосник |
| يُرِيدُ أَن يُخْرِجَكُم مِّنْ أَرْضِكُم بِسِحْرِهِ فَمَاذَا تَأْمُرُونَ (35) Иска да ви прогони с магията си от вашата земя. Какво ще посъветвате?” |
| قَالُوا أَرْجِهْ وَأَخَاهُ وَابْعَثْ فِي الْمَدَائِنِ حَاشِرِينَ (36) Казаха: “Дай отсрочка на него и брат му, и прати по градовете събирачи |
| يَأْتُوكَ بِكُلِّ سَحَّارٍ عَلِيمٍ (37) да ти доведат всички вещи магьосници!” |
| فَجُمِعَ السَّحَرَةُ لِمِيقَاتِ يَوْمٍ مَّعْلُومٍ (38) И магьосниците бяха насъбрани в часа на определения ден |
| وَقِيلَ لِلنَّاسِ هَلْ أَنتُم مُّجْتَمِعُونَ (39) И се рече на хората: “Събрахте ли се?” |
| لَعَلَّنَا نَتَّبِعُ السَّحَرَةَ إِن كَانُوا هُمُ الْغَالِبِينَ (40) [Хората казаха:] “Ще последваме магьосниците, ако победят!” |
| فَلَمَّا جَاءَ السَّحَرَةُ قَالُوا لِفِرْعَوْنَ أَئِنَّ لَنَا لَأَجْرًا إِن كُنَّا نَحْنُ الْغَالِبِينَ (41) И когато магьосниците дойдоха, рекоха на Фараона: “Ще има ли за нас награда, ако ние победим?” |
| قَالَ نَعَمْ وَإِنَّكُمْ إِذًا لَّمِنَ الْمُقَرَّبِينَ (42) Рече: “Да, и тогава ще бъдете от приближените.” |
| قَالَ لَهُم مُّوسَىٰ أَلْقُوا مَا أَنتُم مُّلْقُونَ (43) Муса им рече: “Мятайте, каквото ще мятате!” |
| فَأَلْقَوْا حِبَالَهُمْ وَعِصِيَّهُمْ وَقَالُوا بِعِزَّةِ فِرْعَوْنَ إِنَّا لَنَحْنُ الْغَالِبُونَ (44) И метнаха те своите въжета и тояги, и рекоха: “С могъществото на Фараона ние ще победим.” |
| فَأَلْقَىٰ مُوسَىٰ عَصَاهُ فَإِذَا هِيَ تَلْقَفُ مَا يَأْفِكُونَ (45) И Муса метна своята тояга, и ето я - поглъща онова, с което измамват |
| فَأُلْقِيَ السَّحَرَةُ سَاجِدِينَ (46) Тогава магьосниците паднаха, свеждайки чела до земята в суджуд |
| قَالُوا آمَنَّا بِرَبِّ الْعَالَمِينَ (47) Рекоха: “Повярвахме в Господа на световете |
| رَبِّ مُوسَىٰ وَهَارُونَ (48) Господа на Муса и Харун!” |
| قَالَ آمَنتُمْ لَهُ قَبْلَ أَنْ آذَنَ لَكُمْ ۖ إِنَّهُ لَكَبِيرُكُمُ الَّذِي عَلَّمَكُمُ السِّحْرَ فَلَسَوْفَ تَعْلَمُونَ ۚ لَأُقَطِّعَنَّ أَيْدِيَكُمْ وَأَرْجُلَكُم مِّنْ خِلَافٍ وَلَأُصَلِّبَنَّكُمْ أَجْمَعِينَ (49) Рече [Фараонът]: “Нима му повярвахте, преди аз да съм ви позволил? Той ви е старейшината, който ви е научил на магия. И ще разберете! Ще ви отсека ръцете и краката кръстом, и всички ви ще разпъна.” |
| قَالُوا لَا ضَيْرَ ۖ إِنَّا إِلَىٰ رَبِّنَا مُنقَلِبُونَ (50) Рекоха: “Не е беда! Наистина при нашия Господ ще се завърнем |
| إِنَّا نَطْمَعُ أَن يَغْفِرَ لَنَا رَبُّنَا خَطَايَانَا أَن كُنَّا أَوَّلَ الْمُؤْمِنِينَ (51) Надяваме се да ни опрости нашият Господ прегрешенията, защото първи повярвахме.” |
| ۞ وَأَوْحَيْنَا إِلَىٰ مُوسَىٰ أَنْ أَسْرِ بِعِبَادِي إِنَّكُم مُّتَّبَعُونَ (52) И дадохме на Муса откровение: “Отпътувай с Моите раби нощем! Вас ще ви преследват.” |
| فَأَرْسَلَ فِرْعَوْنُ فِي الْمَدَائِنِ حَاشِرِينَ (53) И изпрати Фараонът събирачи в градовете |
| إِنَّ هَٰؤُلَاءِ لَشِرْذِمَةٌ قَلِيلُونَ (54) “Тези [синове на Исраил] са малко хора |
| وَإِنَّهُمْ لَنَا لَغَائِظُونَ (55) Те ни разгневяват |
| وَإِنَّا لَجَمِيعٌ حَاذِرُونَ (56) но ние всички сме бдителни.” |
| فَأَخْرَجْنَاهُم مِّن جَنَّاتٍ وَعُيُونٍ (57) И така Ние ги пропъдихме от градини и извори |
| وَكُنُوزٍ وَمَقَامٍ كَرِيمٍ (58) и от съкровища, и от знатно място |
| كَذَٰلِكَ وَأَوْرَثْنَاهَا بَنِي إِسْرَائِيلَ (59) Така е. И оставихме това в наследство на синовете на Исраил |
| فَأَتْبَعُوهُم مُّشْرِقِينَ (60) И тръгнаха да ги преследват по изгрев [хората на Фараона] |
| فَلَمَّا تَرَاءَى الْجَمْعَانِ قَالَ أَصْحَابُ مُوسَىٰ إِنَّا لَمُدْرَكُونَ (61) И когато двете множества се съгледаха, спътниците на Муса рекоха: “Ние сме настигнати.” |
| قَالَ كَلَّا ۖ إِنَّ مَعِيَ رَبِّي سَيَهْدِينِ (62) Рече: “Не! Моят Господ е с мен и Той ще ме напъти!” |
| فَأَوْحَيْنَا إِلَىٰ مُوسَىٰ أَنِ اضْرِب بِّعَصَاكَ الْبَحْرَ ۖ فَانفَلَقَ فَكَانَ كُلُّ فِرْقٍ كَالطَّوْدِ الْعَظِيمِ (63) И разкрихме на Муса: “Удари с тоягата си по морето!” И то се разцепи. И всеки къс бе като огромна планина |
| وَأَزْلَفْنَا ثَمَّ الْآخَرِينَ (64) И сторихме там другите да се приближат |
| وَأَنجَيْنَا مُوسَىٰ وَمَن مَّعَهُ أَجْمَعِينَ (65) И спасихме Муса и всички, които бяха с него |
| ثُمَّ أَغْرَقْنَا الْآخَرِينَ (66) После издавихме другите |
| إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ (67) В това има знамение, но повечето от тях не вярват |
| وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ (68) Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния |
| وَاتْلُ عَلَيْهِمْ نَبَأَ إِبْرَاهِيمَ (69) Прочети им вестта за Ибрахим |
| إِذْ قَالَ لِأَبِيهِ وَقَوْمِهِ مَا تَعْبُدُونَ (70) Когато рече на баща си и народа си: “На какво служите?” |
| قَالُوا نَعْبُدُ أَصْنَامًا فَنَظَلُّ لَهَا عَاكِفِينَ (71) рекоха: “Служим на идоли и ще продължим да им се кланяме.” |
| قَالَ هَلْ يَسْمَعُونَكُمْ إِذْ تَدْعُونَ (72) Рече: “Чуват ли ви, когато ги зовете |
| أَوْ يَنفَعُونَكُمْ أَوْ يَضُرُّونَ (73) или ви помагат, или вредят?” |
| قَالُوا بَلْ وَجَدْنَا آبَاءَنَا كَذَٰلِكَ يَفْعَلُونَ (74) Рекоха: “Не, но заварихме бащите ни така да правят.” |
| قَالَ أَفَرَأَيْتُم مَّا كُنتُمْ تَعْبُدُونَ (75) Рече: “Виждате ли онези [идоли], на които сте служили |
| أَنتُمْ وَآبَاؤُكُمُ الْأَقْدَمُونَ (76) вие и древните ви предци |
| فَإِنَّهُمْ عَدُوٌّ لِّي إِلَّا رَبَّ الْعَالَمِينَ (77) Те са мои врагове, а не Господът на световете |
| الَّذِي خَلَقَنِي فَهُوَ يَهْدِينِ (78) Който ме е сътворил и ме напътва |
| وَالَّذِي هُوَ يُطْعِمُنِي وَيَسْقِينِ (79) и Който ме храни, и ми дава да пия |
| وَإِذَا مَرِضْتُ فَهُوَ يَشْفِينِ (80) и ако се разболея, Той ме изцелява |
| وَالَّذِي يُمِيتُنِي ثُمَّ يُحْيِينِ (81) и Който ще ме умъртви, а после ще ме съживи |
| وَالَّذِي أَطْمَعُ أَن يَغْفِرَ لِي خَطِيئَتِي يَوْمَ الدِّينِ (82) и на Когото се надявам да ми опрости греха в Съдния ден |
| رَبِّ هَبْ لِي حُكْمًا وَأَلْحِقْنِي بِالصَّالِحِينَ (83) Господи, дари ми мъдрост и ме приобщи към праведните |
| وَاجْعَل لِّي لِسَانَ صِدْقٍ فِي الْآخِرِينَ (84) И стори достойно споменаването ми пред идните [поколения] |
| وَاجْعَلْنِي مِن وَرَثَةِ جَنَّةِ النَّعِيمِ (85) и ме стори да бъда от наследниците на блажения Рай |
| وَاغْفِرْ لِأَبِي إِنَّهُ كَانَ مِنَ الضَّالِّينَ (86) И опрости баща ми! Той наистина е от заблудените |
| وَلَا تُخْزِنِي يَوْمَ يُبْعَثُونَ (87) И не ме опозорявай в Деня, когато [тварите] ще бъдат възкресени |
| يَوْمَ لَا يَنفَعُ مَالٌ وَلَا بَنُونَ (88) в Деня, когато нито богатство, нито синове ще помогнат |
| إِلَّا مَنْ أَتَى اللَّهَ بِقَلْبٍ سَلِيمٍ (89) освен който дойде при Аллах с чисто сърце.” |
| وَأُزْلِفَتِ الْجَنَّةُ لِلْمُتَّقِينَ (90) И Раят ще бъде приближен за богобоязливите |
| وَبُرِّزَتِ الْجَحِيمُ لِلْغَاوِينَ (91) И Адът ще бъде показан на заблудените |
| وَقِيلَ لَهُمْ أَيْنَ مَا كُنتُمْ تَعْبُدُونَ (92) И ще им се рече: “Къде са онези, на които сте служили |
| مِن دُونِ اللَّهِ هَلْ يَنصُرُونَكُمْ أَوْ يَنتَصِرُونَ (93) вместо на Аллах? Дали ще ви помогнат, или на себе си ще помогнат |
| فَكُبْكِبُوا فِيهَا هُمْ وَالْغَاوُونَ (94) Там ще бъдат хвърлени и те, и заблудените |
| وَجُنُودُ إِبْلِيسَ أَجْمَعُونَ (95) и войските на Иблис - всичките |
| قَالُوا وَهُمْ فِيهَا يَخْتَصِمُونَ (96) Ще рекат, карайки се там |
| تَاللَّهِ إِن كُنَّا لَفِي ضَلَالٍ مُّبِينٍ (97) “Кълнем се в Аллах, наистина бяхме в явна заблуда |
| إِذْ نُسَوِّيكُم بِرَبِّ الْعَالَمِينَ (98) когато вас приравнявахме с Господа на световете |
| وَمَا أَضَلَّنَا إِلَّا الْمُجْرِمُونَ (99) И ни заблудиха не други, а престъпниците |
| فَمَا لَنَا مِن شَافِعِينَ (100) Сега нямаме нито застъпници |
| وَلَا صَدِيقٍ حَمِيمٍ (101) нито близък приятел |
| فَلَوْ أَنَّ لَنَا كَرَّةً فَنَكُونَ مِنَ الْمُؤْمِنِينَ (102) Да имаше за нас завръщане, щяхме да сме от вярващите.” |
| إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ (103) В това има знамение, но повечето от тях не вярват |
| وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ (104) Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния |
| كَذَّبَتْ قَوْمُ نُوحٍ الْمُرْسَلِينَ (105) Народът на Нух взе пратениците за лъжци |
| إِذْ قَالَ لَهُمْ أَخُوهُمْ نُوحٌ أَلَا تَتَّقُونَ (106) Когато техният брат Нух им каза: “Не се ли боите |
| إِنِّي لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌ (107) Аз съм доверен пратеник за вас |
| فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ (108) затова се бойте от Аллах и на мен се покорете |
| وَمَا أَسْأَلُكُمْ عَلَيْهِ مِنْ أَجْرٍ ۖ إِنْ أَجْرِيَ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّ الْعَالَمِينَ (109) И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете |
| فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ (110) затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!” |
| ۞ قَالُوا أَنُؤْمِنُ لَكَ وَاتَّبَعَكَ الْأَرْذَلُونَ (111) казаха: “Нима ще ти повярваме, щом те следват най-презрените?” |
| قَالَ وَمَا عِلْمِي بِمَا كَانُوا يَعْمَلُونَ (112) Каза: “Но знам ли аз какво са вършили |
| إِنْ حِسَابُهُمْ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّي ۖ لَوْ تَشْعُرُونَ (113) Равносметката им е единствено при моя Господ, ако осъзнавате |
| وَمَا أَنَا بِطَارِدِ الْمُؤْمِنِينَ (114) Аз не ще прогонвам вярващите |
| إِنْ أَنَا إِلَّا نَذِيرٌ مُّبِينٌ (115) Аз съм само явен предупредител.” |
| قَالُوا لَئِن لَّمْ تَنتَهِ يَا نُوحُ لَتَكُونَنَّ مِنَ الْمَرْجُومِينَ (116) Казаха: “Ако не престанеш, о, Нух, ще бъдеш пребит с камъни.” |
| قَالَ رَبِّ إِنَّ قَوْمِي كَذَّبُونِ (117) Каза: “Господи, моят народ ме взе за лъжец |
| فَافْتَحْ بَيْنِي وَبَيْنَهُمْ فَتْحًا وَنَجِّنِي وَمَن مَّعِيَ مِنَ الْمُؤْمِنِينَ (118) Затова отсъди между нас и спаси мен и вярващите, които са заедно с мен!” |
| فَأَنجَيْنَاهُ وَمَن مَّعَهُ فِي الْفُلْكِ الْمَشْحُونِ (119) И спасихме него и онези, които бяха заедно с него в натоварения Ковчег |
| ثُمَّ أَغْرَقْنَا بَعْدُ الْبَاقِينَ (120) Сетне издавихме останалите |
| إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ (121) В това има знамение, но повечето от тях не вярват |
| وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ (122) Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния |
| كَذَّبَتْ عَادٌ الْمُرْسَلِينَ (123) И адитите взеха пратениците за лъжци |
| إِذْ قَالَ لَهُمْ أَخُوهُمْ هُودٌ أَلَا تَتَّقُونَ (124) Техният брат Худ им каза: “Не се ли боите |
| إِنِّي لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌ (125) Аз съм доверен пратеник за вас |
| فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ (126) затова се бойте от Аллах и на мен се покорете |
| وَمَا أَسْأَلُكُمْ عَلَيْهِ مِنْ أَجْرٍ ۖ إِنْ أَجْرِيَ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّ الْعَالَمِينَ (127) И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете |
| أَتَبْنُونَ بِكُلِّ رِيعٍ آيَةً تَعْبَثُونَ (128) Нима градите паметник на всяко възвишение за забавление |
| وَتَتَّخِذُونَ مَصَانِعَ لَعَلَّكُمْ تَخْلُدُونَ (129) И правите дворци, сякаш ще векувате |
| وَإِذَا بَطَشْتُم بَطَشْتُمْ جَبَّارِينَ (130) И ако прилагате сила, прилагате я като тирани |
| فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ (131) Затова се бойте от Аллах и на мен се покорете |
| وَاتَّقُوا الَّذِي أَمَدَّكُم بِمَا تَعْلَمُونَ (132) И бойте се от Онзи, Който ви е дал вашето знание |
| أَمَدَّكُم بِأَنْعَامٍ وَبَنِينَ (133) и ви е дал добитък и синове |
| وَجَنَّاتٍ وَعُيُونٍ (134) и градини, и извори |
| إِنِّي أَخَافُ عَلَيْكُمْ عَذَابَ يَوْمٍ عَظِيمٍ (135) Страхувам се за вас от мъчение във великия Ден.” |
| قَالُوا سَوَاءٌ عَلَيْنَا أَوَعَظْتَ أَمْ لَمْ تَكُن مِّنَ الْوَاعِظِينَ (136) Казаха: “Все ни е едно дали проповядваш, или не си от проповедниците |
| إِنْ هَٰذَا إِلَّا خُلُقُ الْأَوَّلِينَ (137) Това са само обичаите на предците |
| وَمَا نَحْنُ بِمُعَذَّبِينَ (138) И не ще бъдем измъчвани.” |
| فَكَذَّبُوهُ فَأَهْلَكْنَاهُمْ ۗ إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ (139) И го взеха за лъжец, и ги погубихме. В това има знамение, но повечето от тях не вярват |
| وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ (140) Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния |
| كَذَّبَتْ ثَمُودُ الْمُرْسَلِينَ (141) И самудяните взеха пратениците за лъжци |
| إِذْ قَالَ لَهُمْ أَخُوهُمْ صَالِحٌ أَلَا تَتَّقُونَ (142) Техният брат Салих им каза: “Не се ли боите |
| إِنِّي لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌ (143) Аз съм доверен пратеник за вас |
| فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ (144) затова се бойте от Аллах и на мен се покорете |
| وَمَا أَسْأَلُكُمْ عَلَيْهِ مِنْ أَجْرٍ ۖ إِنْ أَجْرِيَ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّ الْعَالَمِينَ (145) И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете |
| أَتُتْرَكُونَ فِي مَا هَاهُنَا آمِنِينَ (146) Нима ще бъдете оставени тук в сигурност |
| فِي جَنَّاتٍ وَعُيُونٍ (147) сред градини и извори |
| وَزُرُوعٍ وَنَخْلٍ طَلْعُهَا هَضِيمٌ (148) и насаждения, и палми с узрял плод |
| وَتَنْحِتُونَ مِنَ الْجِبَالِ بُيُوتًا فَارِهِينَ (149) и да изсичате умело в планините домове |
| فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ (150) Затова се бойте от Аллах и на мен се покорете |
| وَلَا تُطِيعُوا أَمْرَ الْمُسْرِفِينَ (151) И не слушайте повелята на престъпващите |
| الَّذِينَ يُفْسِدُونَ فِي الْأَرْضِ وَلَا يُصْلِحُونَ (152) които рушат по земята и не поправят!” |
| قَالُوا إِنَّمَا أَنتَ مِنَ الْمُسَحَّرِينَ (153) Казаха: “Ти си само омагьосан |
| مَا أَنتَ إِلَّا بَشَرٌ مِّثْلُنَا فَأْتِ بِآيَةٍ إِن كُنتَ مِنَ الصَّادِقِينَ (154) Ти си само човек като нас. Донеси знамение, ако говориш истината!” |
| قَالَ هَٰذِهِ نَاقَةٌ لَّهَا شِرْبٌ وَلَكُمْ شِرْبُ يَوْمٍ مَّعْلُومٍ (155) Каза: “Това е камила. Тя да пие в определен ден и вие да пиете в друг |
| وَلَا تَمَسُّوهَا بِسُوءٍ فَيَأْخُذَكُمْ عَذَابُ يَوْمٍ عَظِيمٍ (156) И не я докосвайте със зло, да не ви сполети мъчение във великия Ден!” |
| فَعَقَرُوهَا فَأَصْبَحُوا نَادِمِينَ (157) Но я заклаха, после съжаляваха |
| فَأَخَذَهُمُ الْعَذَابُ ۗ إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ (158) И ги сполетя мъчението. В това има знамение, но повечето от тях не вярват |
| وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ (159) Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния |
| كَذَّبَتْ قَوْمُ لُوطٍ الْمُرْسَلِينَ (160) И народът на Лут взе пратениците за лъжци |
| إِذْ قَالَ لَهُمْ أَخُوهُمْ لُوطٌ أَلَا تَتَّقُونَ (161) Техният брат Лут им каза: “Не се ли боите |
| إِنِّي لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌ (162) Аз съм доверен пратеник за вас |
| فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ (163) затова се бойте от Аллах и на мен се покорете |
| وَمَا أَسْأَلُكُمْ عَلَيْهِ مِنْ أَجْرٍ ۖ إِنْ أَجْرِيَ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّ الْعَالَمِينَ (164) И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете |
| أَتَأْتُونَ الذُّكْرَانَ مِنَ الْعَالَمِينَ (165) Нима ходите при мъжете от хората |
| وَتَذَرُونَ مَا خَلَقَ لَكُمْ رَبُّكُم مِّنْ أَزْوَاجِكُم ۚ بَلْ أَنتُمْ قَوْمٌ عَادُونَ (166) а оставяте съпругите си, които вашият Господ е сътворил за вас? Да, вие сте престъпващи хора.” |
| قَالُوا لَئِن لَّمْ تَنتَهِ يَا لُوطُ لَتَكُونَنَّ مِنَ الْمُخْرَجِينَ (167) Казаха: “Ако не престанеш, о, Лут, ще бъдеш прокуден!” |
| قَالَ إِنِّي لِعَمَلِكُم مِّنَ الْقَالِينَ (168) Каза: “Аз мразя вашето деяние |
| رَبِّ نَجِّنِي وَأَهْلِي مِمَّا يَعْمَلُونَ (169) Господи, спаси мен и моето семейство от това, което вършат!” |
| فَنَجَّيْنَاهُ وَأَهْلَهُ أَجْمَعِينَ (170) И спасихме него и семейството му - всички |
| إِلَّا عَجُوزًا فِي الْغَابِرِينَ (171) освен една старица сред останалите |
| ثُمَّ دَمَّرْنَا الْآخَرِينَ (172) После унищожихме другите |
| وَأَمْطَرْنَا عَلَيْهِم مَّطَرًا ۖ فَسَاءَ مَطَرُ الْمُنذَرِينَ (173) И изсипахме върху им дъжд [от нажежени камъни] |
| إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ (174) И колко лош бе дъждът за предупредените |
| وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ (175) Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния |
| كَذَّبَ أَصْحَابُ الْأَيْكَةِ الْمُرْسَلِينَ (176) И обитателите на Горичката взеха пратениците за лъжци |
| إِذْ قَالَ لَهُمْ شُعَيْبٌ أَلَا تَتَّقُونَ (177) Шуайб им каза: “Не се ли боите |
| إِنِّي لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌ (178) Аз съм доверен пратеник за вас |
| فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ (179) затова се бойте от Аллах и на мен се покорете |
| وَمَا أَسْأَلُكُمْ عَلَيْهِ مِنْ أَجْرٍ ۖ إِنْ أَجْرِيَ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّ الْعَالَمِينَ (180) И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете |
| ۞ أَوْفُوا الْكَيْلَ وَلَا تَكُونُوا مِنَ الْمُخْسِرِينَ (181) И изпълвайте мярката, и не бъдете от ощетяващите |
| وَزِنُوا بِالْقِسْطَاسِ الْمُسْتَقِيمِ (182) И претегляйте с точни везни |
| وَلَا تَبْخَسُوا النَّاسَ أَشْيَاءَهُمْ وَلَا تَعْثَوْا فِي الْأَرْضِ مُفْسِدِينَ (183) И не смалявайте от нещата на хората, и не сейте развала по земята, рушейки |
| وَاتَّقُوا الَّذِي خَلَقَكُمْ وَالْجِبِلَّةَ الْأَوَّلِينَ (184) И бойте се от Онзи, Който сътвори вас и предните поколения!” |
| قَالُوا إِنَّمَا أَنتَ مِنَ الْمُسَحَّرِينَ (185) Казаха: “Ти си само омагьосан |
| وَمَا أَنتَ إِلَّا بَشَرٌ مِّثْلُنَا وَإِن نَّظُنُّكَ لَمِنَ الْكَاذِبِينَ (186) Ти си само човек като нас. И мислим, че си лъжец |
| فَأَسْقِطْ عَلَيْنَا كِسَفًا مِّنَ السَّمَاءِ إِن كُنتَ مِنَ الصَّادِقِينَ (187) Спусни върху нас късове от небето, ако говориш истината!” |
| قَالَ رَبِّي أَعْلَمُ بِمَا تَعْمَلُونَ (188) Каза: “Моят Господ най-добре знае какво правите.” |
| فَكَذَّبُوهُ فَأَخَذَهُمْ عَذَابُ يَوْمِ الظُّلَّةِ ۚ إِنَّهُ كَانَ عَذَابَ يَوْمٍ عَظِيمٍ (189) И го взеха за лъжец, и ги сполетя мъчението на облачния ден. Наистина бе мъчение във великия ден |
| إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ (190) В това има знамение, но повечето от тях не вярват |
| وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ (191) Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния |
| وَإِنَّهُ لَتَنزِيلُ رَبِّ الْعَالَمِينَ (192) Този [Коран] е низпослан от Господа на световете |
| نَزَلَ بِهِ الرُّوحُ الْأَمِينُ (193) Спусна го довереният Дух [Джибрил] |
| عَلَىٰ قَلْبِكَ لِتَكُونَ مِنَ الْمُنذِرِينَ (194) в твоето сърце, за да бъдеш от предупредителите |
| بِلِسَانٍ عَرَبِيٍّ مُّبِينٍ (195) на ясен арабски език |
| وَإِنَّهُ لَفِي زُبُرِ الْأَوَّلِينَ (196) Той е [споменат] в писанията на предците |
| أَوَلَمْ يَكُن لَّهُمْ آيَةً أَن يَعْلَمَهُ عُلَمَاءُ بَنِي إِسْرَائِيلَ (197) Не е ли знамение за тях, че го знаят учените сред синовете на Исраил |
| وَلَوْ نَزَّلْنَاهُ عَلَىٰ بَعْضِ الْأَعْجَمِينَ (198) И дори да го бяхме низпослали на някой чужденец |
| فَقَرَأَهُ عَلَيْهِم مَّا كَانُوا بِهِ مُؤْمِنِينَ (199) и той им го четеше, пак нямаше да му повярват |
| كَذَٰلِكَ سَلَكْنَاهُ فِي قُلُوبِ الْمُجْرِمِينَ (200) Така вложихме това [неверие] в сърцата на престъпниците |
| لَا يُؤْمِنُونَ بِهِ حَتَّىٰ يَرَوُا الْعَذَابَ الْأَلِيمَ (201) Не ще повярват в него, докато не видят болезненото мъчение |
| فَيَأْتِيَهُم بَغْتَةً وَهُمْ لَا يَشْعُرُونَ (202) А то ще ги сполети внезапно, без да усетят |
| فَيَقُولُوا هَلْ نَحْنُ مُنظَرُونَ (203) Тогава ще кажат: “Дали ще ни се даде отсрочка?” |
| أَفَبِعَذَابِنَا يَسْتَعْجِلُونَ (204) А нима за Нашето мъчение бързат |
| أَفَرَأَيْتَ إِن مَّتَّعْنَاهُمْ سِنِينَ (205) Виждаш ли? Ако им дам още години да се наслаждават |
| ثُمَّ جَاءَهُم مَّا كَانُوا يُوعَدُونَ (206) а после ги сполети онова, с което бяха заплашвани |
| مَا أَغْنَىٰ عَنْهُم مَّا كَانُوا يُمَتَّعُونَ (207) с какво ще ги избави даденото им за наслада |
| وَمَا أَهْلَكْنَا مِن قَرْيَةٍ إِلَّا لَهَا مُنذِرُونَ (208) Не погубихме никое селище, без [да му изпратим] предупредители |
| ذِكْرَىٰ وَمَا كُنَّا ظَالِمِينَ (209) с напомняне. И не сме Ние угнетители |
| وَمَا تَنَزَّلَتْ بِهِ الشَّيَاطِينُ (210) И не сатаните го спуснаха |
| وَمَا يَنبَغِي لَهُمْ وَمَا يَسْتَطِيعُونَ (211) Не им е отредено и не могат да го сторят |
| إِنَّهُمْ عَنِ السَّمْعِ لَمَعْزُولُونَ (212) Недостъпно е за тях да го чуят |
| فَلَا تَدْعُ مَعَ اللَّهِ إِلَٰهًا آخَرَ فَتَكُونَ مِنَ الْمُعَذَّبِينَ (213) И не зови друг бог заедно с Аллах, за да не бъдеш от измъчваните |
| وَأَنذِرْ عَشِيرَتَكَ الْأَقْرَبِينَ (214) Предупреди най-близките си роднини |
| وَاخْفِضْ جَنَاحَكَ لِمَنِ اتَّبَعَكَ مِنَ الْمُؤْمِنِينَ (215) и спусни крилото си над вярващите, които те последват |
| فَإِنْ عَصَوْكَ فَقُلْ إِنِّي بَرِيءٌ مِّمَّا تَعْمَلُونَ (216) А ако ти се противят, кажи: “Далеч съм от онова, което вършите.” |
| وَتَوَكَّلْ عَلَى الْعَزِيزِ الرَّحِيمِ (217) И се уповавай на Всемогъщия, Милосърдния |
| الَّذِي يَرَاكَ حِينَ تَقُومُ (218) Който те вижда, като се изправяш [за молитва сам] |
| وَتَقَلُّبَكَ فِي السَّاجِدِينَ (219) и [вижда] твоите движения сред покланящите се в суджуд |
| إِنَّهُ هُوَ السَّمِيعُ الْعَلِيمُ (220) Той наистина е Всечуващия, Всезнаещия |
| هَلْ أُنَبِّئُكُمْ عَلَىٰ مَن تَنَزَّلُ الشَّيَاطِينُ (221) Да ви известя ли при кого слизат сатаните |
| تَنَزَّلُ عَلَىٰ كُلِّ أَفَّاكٍ أَثِيمٍ (222) Слизат при всеки клеветник, грешник |
| يُلْقُونَ السَّمْعَ وَأَكْثَرُهُمْ كَاذِبُونَ (223) който надава ухо, и повечето от тях са лъжци |
| وَالشُّعَرَاءُ يَتَّبِعُهُمُ الْغَاوُونَ (224) Поетите ги следват заблудените |
| أَلَمْ تَرَ أَنَّهُمْ فِي كُلِّ وَادٍ يَهِيمُونَ (225) Не виждаш ли, че бродят те из всяка долина |
| وَأَنَّهُمْ يَقُولُونَ مَا لَا يَفْعَلُونَ (226) И говорят, каквото не правят |
| إِلَّا الَّذِينَ آمَنُوا وَعَمِلُوا الصَّالِحَاتِ وَذَكَرُوا اللَّهَ كَثِيرًا وَانتَصَرُوا مِن بَعْدِ مَا ظُلِمُوا ۗ وَسَيَعْلَمُ الَّذِينَ ظَلَمُوا أَيَّ مُنقَلَبٍ يَنقَلِبُونَ (227) освен онези, които вярват и вършат праведни дела, и споменават често Аллах, и се бранят, когато бъдат угнетени. Ще узнаят угнетителите към какво място ще се завърнат |