| وَالصَّافَّاتِ صَفًّا (1) Кълна се в строените в редици |
| فَالزَّاجِرَاتِ زَجْرًا (2) и в гонещите с решимост |
| فَالتَّالِيَاتِ ذِكْرًا (3) и в четящите Напомнянето [ангели] |
| إِنَّ إِلَٰهَكُمْ لَوَاحِدٌ (4) вашият Бог е единственият |
| رَّبُّ السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضِ وَمَا بَيْنَهُمَا وَرَبُّ الْمَشَارِقِ (5) Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях, и Господът на изгревите |
| إِنَّا زَيَّنَّا السَّمَاءَ الدُّنْيَا بِزِينَةٍ الْكَوَاكِبِ (6) Украсихме Ние най-ниското небе с украса от звезди |
| وَحِفْظًا مِّن كُلِّ شَيْطَانٍ مَّارِدٍ (7) и го опазваме от всички непокорни сатани |
| لَّا يَسَّمَّعُونَ إِلَى الْمَلَإِ الْأَعْلَىٰ وَيُقْذَفُونَ مِن كُلِّ جَانِبٍ (8) за да не могат да чуят нищо от върховните небеса, и са замеряни от всички страни |
| دُحُورًا ۖ وَلَهُمْ عَذَابٌ وَاصِبٌ (9) за пропъждане, и за тях има постоянно мъчение |
| إِلَّا مَنْ خَطِفَ الْخَطْفَةَ فَأَتْبَعَهُ شِهَابٌ ثَاقِبٌ (10) освен който долови слово [от ангелите] и тогава го последва изгарящ пламък |
| فَاسْتَفْتِهِمْ أَهُمْ أَشَدُّ خَلْقًا أَم مَّنْ خَلَقْنَا ۚ إِنَّا خَلَقْنَاهُم مِّن طِينٍ لَّازِبٍ (11) И ги попитай [неверниците] какво мислят - те ли са по-трудни за сътворяване, или другите, които сътворихме! Тях сътворихме от лепнеща глина |
| بَلْ عَجِبْتَ وَيَسْخَرُونَ (12) Да, ти се удиви, а те се подиграват |
| وَإِذَا ذُكِّرُوا لَا يَذْكُرُونَ (13) И когато ги поучават, те не се поучават |
| وَإِذَا رَأَوْا آيَةً يَسْتَسْخِرُونَ (14) И когато видят знамение, те се присмиват |
| وَقَالُوا إِنْ هَٰذَا إِلَّا سِحْرٌ مُّبِينٌ (15) И казват: “Това е само явна магия |
| أَإِذَا مِتْنَا وَكُنَّا تُرَابًا وَعِظَامًا أَإِنَّا لَمَبْعُوثُونَ (16) Нима като умрем и станем пръст и кости, нима наистина ще бъдем възкресени |
| أَوَآبَاؤُنَا الْأَوَّلُونَ (17) А нима и древните ни предци?” |
| قُلْ نَعَمْ وَأَنتُمْ دَاخِرُونَ (18) Кажи: “Да! И ще бъдете унизени.” |
| فَإِنَّمَا هِيَ زَجْرَةٌ وَاحِدَةٌ فَإِذَا هُمْ يَنظُرُونَ (19) То ще е само един Вик и ето ги - проглеждат |
| وَقَالُوا يَا وَيْلَنَا هَٰذَا يَوْمُ الدِّينِ (20) И ще кажат: “О, горко ни! Това е Съдният ден.” |
| هَٰذَا يَوْمُ الْفَصْلِ الَّذِي كُنتُم بِهِ تُكَذِّبُونَ (21) Това е Денят на разграничението, който вие отричахте |
| ۞ احْشُرُوا الَّذِينَ ظَلَمُوا وَأَزْوَاجَهُمْ وَمَا كَانُوا يَعْبُدُونَ (22) [Аллах ще повели на ангелите:] “Съберете онези, които угнетяваха, техните спътници и онова, на което са служили |
| مِن دُونِ اللَّهِ فَاهْدُوهُمْ إِلَىٰ صِرَاطِ الْجَحِيمِ (23) вместо на Аллах, и ги подкарайте по пътя към Ада |
| وَقِفُوهُمْ ۖ إِنَّهُم مَّسْئُولُونَ (24) И ги задръжте!” Те непременно ще бъдат питани |
| مَا لَكُمْ لَا تَنَاصَرُونَ (25) “Какво ви е, та не си помагате един другиму?” |
| بَلْ هُمُ الْيَوْمَ مُسْتَسْلِمُونَ (26) Да, в този Ден ще са покорни |
| وَأَقْبَلَ بَعْضُهُمْ عَلَىٰ بَعْضٍ يَتَسَاءَلُونَ (27) Ще се обръщат един към друг и взаимно ще се обвиняват |
| قَالُوا إِنَّكُمْ كُنتُمْ تَأْتُونَنَا عَنِ الْيَمِينِ (28) И ще кажат [на съдружаваните от тях]: “Вие ни се представяхте като праведни.” |
| قَالُوا بَل لَّمْ تَكُونُوا مُؤْمِنِينَ (29) Ще кажат [съдружаваните]: “Не, вие не вярвахте |
| وَمَا كَانَ لَنَا عَلَيْكُم مِّن سُلْطَانٍ ۖ بَلْ كُنتُمْ قَوْمًا طَاغِينَ (30) А ние нямахме власт над вас. Да, вие бяхте престъпващи хора |
| فَحَقَّ عَلَيْنَا قَوْلُ رَبِّنَا ۖ إِنَّا لَذَائِقُونَ (31) И се изпълни спрямо нас Словото на нашия Господ. И наистина ще вкусим [мъчението] |
| فَأَغْوَيْنَاكُمْ إِنَّا كُنَّا غَاوِينَ (32) И ви заблудихме, и ние самите бяхме заблудени.” |
| فَإِنَّهُمْ يَوْمَئِذٍ فِي الْعَذَابِ مُشْتَرِكُونَ (33) В този Ден ще бъдат съучастници в мъчението |
| إِنَّا كَذَٰلِكَ نَفْعَلُ بِالْمُجْرِمِينَ (34) Да, така Ние постъпваме с престъпниците |
| إِنَّهُمْ كَانُوا إِذَا قِيلَ لَهُمْ لَا إِلَٰهَ إِلَّا اللَّهُ يَسْتَكْبِرُونَ (35) Когато им се рече: “Няма друг бог освен Аллах!”, те се възгордяваха |
| وَيَقُولُونَ أَئِنَّا لَتَارِكُو آلِهَتِنَا لِشَاعِرٍ مَّجْنُونٍ (36) И казваха: “Нима ще изоставим боговете си заради един луд поет?” |
| بَلْ جَاءَ بِالْحَقِّ وَصَدَّقَ الْمُرْسَلِينَ (37) Да, той донесе истината и потвърди пратениците |
| إِنَّكُمْ لَذَائِقُو الْعَذَابِ الْأَلِيمِ (38) Непременно ще вкусите болезненото мъчение |
| وَمَا تُجْزَوْنَ إِلَّا مَا كُنتُمْ تَعْمَلُونَ (39) ще ви се въздаде само за онова, което сте вършили |
| إِلَّا عِبَادَ اللَّهِ الْمُخْلَصِينَ (40) Но не и за преданите раби на Аллах |
| أُولَٰئِكَ لَهُمْ رِزْقٌ مَّعْلُومٌ (41) За тях ще има знайно препитание |
| فَوَاكِهُ ۖ وَهُم مُّكْرَمُونَ (42) плодове. И ще са удостоени |
| فِي جَنَّاتِ النَّعِيمِ (43) в Градините на блаженството |
| عَلَىٰ سُرُرٍ مُّتَقَابِلِينَ (44) на престоли един срещу друг |
| يُطَافُ عَلَيْهِم بِكَأْسٍ مِّن مَّعِينٍ (45) Ще им поднасят чаши от извор |
| بَيْضَاءَ لَذَّةٍ لِّلشَّارِبِينَ (46) кристален, приятен за пиещите |
| لَا فِيهَا غَوْلٌ وَلَا هُمْ عَنْهَا يُنزَفُونَ (47) От него нито боли глава, нито се опияняват |
| وَعِندَهُمْ قَاصِرَاتُ الطَّرْفِ عِينٌ (48) При тях ще има жени с целомъдрен поглед, с прелестни очи |
| كَأَنَّهُنَّ بَيْضٌ مَّكْنُونٌ (49) сякаш са скрити бисери |
| فَأَقْبَلَ بَعْضُهُمْ عَلَىٰ بَعْضٍ يَتَسَاءَلُونَ (50) Ще се обръщат един към друг и взаимно ще се разпитват |
| قَالَ قَائِلٌ مِّنْهُمْ إِنِّي كَانَ لِي قَرِينٌ (51) Ще рече един от тях: “Аз имах приятел |
| يَقُولُ أَإِنَّكَ لَمِنَ الْمُصَدِّقِينَ (52) който казваше: “Нима наистина си от повярвалите |
| أَإِذَا مِتْنَا وَكُنَّا تُرَابًا وَعِظَامًا أَإِنَّا لَمَدِينُونَ (53) Нима като умрем и станем пръст и кости, нима наистина ще има за нас възмездие?” |
| قَالَ هَلْ أَنتُم مُّطَّلِعُونَ (54) Рече: “Ще надзърнете ли?” |
| فَاطَّلَعَ فَرَآهُ فِي سَوَاءِ الْجَحِيمِ (55) И надзърна, и го видя в средата на Ада |
| قَالَ تَاللَّهِ إِن كِدتَّ لَتُرْدِينِ (56) Рече: “Кълна се в Аллах, ти едва не ме погуби |
| وَلَوْلَا نِعْمَةُ رَبِّي لَكُنتُ مِنَ الْمُحْضَرِينَ (57) И ако не бе благодатта на моя Господ, щях да съм доведен [с теб] |
| أَفَمَا نَحْنُ بِمَيِّتِينَ (58) А нали ние [вярващите] не ще умрем |
| إِلَّا مَوْتَتَنَا الْأُولَىٰ وَمَا نَحْنُ بِمُعَذَّبِينَ (59) освен първата ни смърт, и не ще бъдем наказани?” |
| إِنَّ هَٰذَا لَهُوَ الْفَوْزُ الْعَظِيمُ (60) Това е великото спасение |
| لِمِثْلِ هَٰذَا فَلْيَعْمَلِ الْعَامِلُونَ (61) За такова дейните да действат |
| أَذَٰلِكَ خَيْرٌ نُّزُلًا أَمْ شَجَرَةُ الزَّقُّومِ (62) Дали това е по-добро за пребивание, или при дървото Зокум |
| إِنَّا جَعَلْنَاهَا فِتْنَةً لِّلظَّالِمِينَ (63) Сторихме го изпитание за угнетителите |
| إِنَّهَا شَجَرَةٌ تَخْرُجُ فِي أَصْلِ الْجَحِيمِ (64) То е дърво, изникващо от дъното на Ада |
| طَلْعُهَا كَأَنَّهُ رُءُوسُ الشَّيَاطِينِ (65) Плодовете му са като главите на сатаните |
| فَإِنَّهُمْ لَآكِلُونَ مِنْهَا فَمَالِئُونَ مِنْهَا الْبُطُونَ (66) А те от него ще ядат и ще си пълнят стомасите |
| ثُمَّ إِنَّ لَهُمْ عَلَيْهَا لَشَوْبًا مِّنْ حَمِيمٍ (67) После към това ще им се примесва питие от вряща вода |
| ثُمَّ إِنَّ مَرْجِعَهُمْ لَإِلَى الْجَحِيمِ (68) После тяхното завръщане е към Ада |
| إِنَّهُمْ أَلْفَوْا آبَاءَهُمْ ضَالِّينَ (69) Те завариха бащите си заблудени |
| فَهُمْ عَلَىٰ آثَارِهِمْ يُهْرَعُونَ (70) и въпреки това се впуснаха по техните следи |
| وَلَقَدْ ضَلَّ قَبْلَهُمْ أَكْثَرُ الْأَوَّلِينَ (71) А преди тях повечето от древните бяха в заблуда |
| وَلَقَدْ أَرْسَلْنَا فِيهِم مُّنذِرِينَ (72) И изпращахме сред тях предупредители |
| فَانظُرْ كَيْفَ كَانَ عَاقِبَةُ الْمُنذَرِينَ (73) И виж какъв бе краят на предупреждаваните |
| إِلَّا عِبَادَ اللَّهِ الْمُخْلَصِينَ (74) но не и за преданите раби на Аллах |
| وَلَقَدْ نَادَانَا نُوحٌ فَلَنِعْمَ الْمُجِيبُونَ (75) И Нух Ни призова. И как прекрасно откликваме |
| وَنَجَّيْنَاهُ وَأَهْلَهُ مِنَ الْكَرْبِ الْعَظِيمِ (76) И спасихме него и семейството му от огромното бедствие |
| وَجَعَلْنَا ذُرِّيَّتَهُ هُمُ الْبَاقِينَ (77) И сторихме неговите потомци да просъществуват |
| وَتَرَكْنَا عَلَيْهِ فِي الْآخِرِينَ (78) И оставихме за него спомен сред сетните |
| سَلَامٌ عَلَىٰ نُوحٍ فِي الْعَالَمِينَ (79) Мир за Нух сред народите |
| إِنَّا كَذَٰلِكَ نَجْزِي الْمُحْسِنِينَ (80) Така награждаваме Ние благодетелните |
| إِنَّهُ مِنْ عِبَادِنَا الْمُؤْمِنِينَ (81) Той бе един от Нашите вярващи раби |
| ثُمَّ أَغْرَقْنَا الْآخَرِينَ (82) После издавихме другите |
| ۞ وَإِنَّ مِن شِيعَتِهِ لَإِبْرَاهِيمَ (83) И сред неговите последователи бе Ибрахим |
| إِذْ جَاءَ رَبَّهُ بِقَلْبٍ سَلِيمٍ (84) Как се яви пред своя Господ с чисто сърце |
| إِذْ قَالَ لِأَبِيهِ وَقَوْمِهِ مَاذَا تَعْبُدُونَ (85) Рече той на своя баща и на своя народ: “На какво служите |
| أَئِفْكًا آلِهَةً دُونَ اللَّهِ تُرِيدُونَ (86) Нима искате лъжливи богове вместо Аллах |
| فَمَا ظَنُّكُم بِرَبِّ الْعَالَمِينَ (87) И какво мислите за Господа на световете?” |
| فَنَظَرَ نَظْرَةً فِي النُّجُومِ (88) И отправи поглед към звездите |
| فَقَالَ إِنِّي سَقِيمٌ (89) И рече: “Аз съм болен.” |
| فَتَوَلَّوْا عَنْهُ مُدْبِرِينَ (90) А те му обърнаха гръб и си отидоха |
| فَرَاغَ إِلَىٰ آلِهَتِهِمْ فَقَالَ أَلَا تَأْكُلُونَ (91) И се прокрадна при боговете им, и рече: “Няма ли да похапнете |
| مَا لَكُمْ لَا تَنطِقُونَ (92) Какво ви е, та не говорите?” |
| فَرَاغَ عَلَيْهِمْ ضَرْبًا بِالْيَمِينِ (93) И се наведе над тях, и ги удари с десница |
| فَأَقْبَلُوا إِلَيْهِ يَزِفُّونَ (94) [И щом видяха боговете си потрошени,] отидоха при него забързани |
| قَالَ أَتَعْبُدُونَ مَا تَنْحِتُونَ (95) Рече: “Нима служите на онова, което вие сте издялали |
| وَاللَّهُ خَلَقَكُمْ وَمَا تَعْمَلُونَ (96) А Аллах е сътворил и вас, и онова, което правите.” |
| قَالُوا ابْنُوا لَهُ بُنْيَانًا فَأَلْقُوهُ فِي الْجَحِيمِ (97) Рекоха: “Издигнете за него клада и го хвърлете в пламъците!” |
| فَأَرَادُوا بِهِ كَيْدًا فَجَعَلْنَاهُمُ الْأَسْفَلِينَ (98) Замислиха коварство спрямо него, но Ние сторихме те да са унизените |
| وَقَالَ إِنِّي ذَاهِبٌ إِلَىٰ رَبِّي سَيَهْدِينِ (99) И рече [Ибрахим]: “Отивам при моя Господ. Той ще ме напъти |
| رَبِّ هَبْ لِي مِنَ الصَّالِحِينَ (100) Господи мой, дари ме с праведни потомци!” |
| فَبَشَّرْنَاهُ بِغُلَامٍ حَلِيمٍ (101) И го благовестихме за смирен син |
| فَلَمَّا بَلَغَ مَعَهُ السَّعْيَ قَالَ يَا بُنَيَّ إِنِّي أَرَىٰ فِي الْمَنَامِ أَنِّي أَذْبَحُكَ فَانظُرْ مَاذَا تَرَىٰ ۚ قَالَ يَا أَبَتِ افْعَلْ مَا تُؤْمَرُ ۖ سَتَجِدُنِي إِن شَاءَ اللَّهُ مِنَ الصَّابِرِينَ (102) И когато порасна, и започна да ходи с него, той рече: “О, синко мой, сънувах, че трябва да те заколя. Какво ще кажеш?” Рече: “О, татко мой, прави, каквото ти е повелено! Ще откриеш, ако Аллах е пожелал, че съм от търпеливите.” |
| فَلَمَّا أَسْلَمَا وَتَلَّهُ لِلْجَبِينِ (103) И когато двамата се подчиниха, и той го положи по лице |
| وَنَادَيْنَاهُ أَن يَا إِبْرَاهِيمُ (104) Ние му извикахме: “О, Ибрахим |
| قَدْ صَدَّقْتَ الرُّؤْيَا ۚ إِنَّا كَذَٰلِكَ نَجْزِي الْمُحْسِنِينَ (105) ти изпълни съня.” Така награждаваме Ние благодетелните |
| إِنَّ هَٰذَا لَهُوَ الْبَلَاءُ الْمُبِينُ (106) Това е явното изпитание |
| وَفَدَيْنَاهُ بِذِبْحٍ عَظِيمٍ (107) И за него дадохме в замяна голямо жертвено животно |
| وَتَرَكْنَا عَلَيْهِ فِي الْآخِرِينَ (108) И оставихме за него спомен сред сетните |
| سَلَامٌ عَلَىٰ إِبْرَاهِيمَ (109) Мир за Ибрахим |
| كَذَٰلِكَ نَجْزِي الْمُحْسِنِينَ (110) Така награждаваме Ние благодетелните |
| إِنَّهُ مِنْ عِبَادِنَا الْمُؤْمِنِينَ (111) Той бе от Нашите вярващи раби |
| وَبَشَّرْنَاهُ بِإِسْحَاقَ نَبِيًّا مِّنَ الصَّالِحِينَ (112) И го възрадвахме за Исхак - пророк от праведниците |
| وَبَارَكْنَا عَلَيْهِ وَعَلَىٰ إِسْحَاقَ ۚ وَمِن ذُرِّيَّتِهِمَا مُحْسِنٌ وَظَالِمٌ لِّنَفْسِهِ مُبِينٌ (113) И благословихме него и Исхак. А сред техните потомци имаше и благодетелни, и явни угнетители на себе си |
| وَلَقَدْ مَنَنَّا عَلَىٰ مُوسَىٰ وَهَارُونَ (114) И въздарихме Муса и Харун [с пророчеството] |
| وَنَجَّيْنَاهُمَا وَقَوْمَهُمَا مِنَ الْكَرْبِ الْعَظِيمِ (115) И спасихме и тях, и народа им от огромното бедствие |
| وَنَصَرْنَاهُمْ فَكَانُوا هُمُ الْغَالِبِينَ (116) И им помогнахме, и те бяха победителите |
| وَآتَيْنَاهُمَا الْكِتَابَ الْمُسْتَبِينَ (117) И дадохме на двамата разясняващото Писание |
| وَهَدَيْنَاهُمَا الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيمَ (118) И ги насочихме по правия път |
| وَتَرَكْنَا عَلَيْهِمَا فِي الْآخِرِينَ (119) И оставихме за тях спомен сред сетните |
| سَلَامٌ عَلَىٰ مُوسَىٰ وَهَارُونَ (120) Мир за Муса и Харун |
| إِنَّا كَذَٰلِكَ نَجْزِي الْمُحْسِنِينَ (121) Така награждаваме Ние благодетелните |
| إِنَّهُمَا مِنْ عِبَادِنَا الْمُؤْمِنِينَ (122) Двамата бяха от Нашите вярващи раби |
| وَإِنَّ إِلْيَاسَ لَمِنَ الْمُرْسَلِينَ (123) И Илйас бе от пратениците |
| إِذْ قَالَ لِقَوْمِهِ أَلَا تَتَّقُونَ (124) Рече той на своя народ: “Не се ли боите |
| أَتَدْعُونَ بَعْلًا وَتَذَرُونَ أَحْسَنَ الْخَالِقِينَ (125) Нима призовавате Баал, а изоставяте Най-прекрасния Творец |
| اللَّهَ رَبَّكُمْ وَرَبَّ آبَائِكُمُ الْأَوَّلِينَ (126) Аллах, вашия Господ и Господа на древните ви предци?” |
| فَكَذَّبُوهُ فَإِنَّهُمْ لَمُحْضَرُونَ (127) Но го взеха за лъжец и затова те ще бъдат доведени [в Ада] |
| إِلَّا عِبَادَ اللَّهِ الْمُخْلَصِينَ (128) но не и преданите раби на Аллах |
| وَتَرَكْنَا عَلَيْهِ فِي الْآخِرِينَ (129) И оставихме за него спомен сред сетните |
| سَلَامٌ عَلَىٰ إِلْ يَاسِينَ (130) Мир за рода на Иляс |
| إِنَّا كَذَٰلِكَ نَجْزِي الْمُحْسِنِينَ (131) Така награждаваме Ние благодетелните |
| إِنَّهُ مِنْ عِبَادِنَا الْمُؤْمِنِينَ (132) Той бе от Нашите вярващи раби |
| وَإِنَّ لُوطًا لَّمِنَ الْمُرْسَلِينَ (133) И Лут бе от пратениците |
| إِذْ نَجَّيْنَاهُ وَأَهْلَهُ أَجْمَعِينَ (134) Спасихме него и семейството му - всички |
| إِلَّا عَجُوزًا فِي الْغَابِرِينَ (135) освен [жена му -] една старица, която бе сред оставащите |
| ثُمَّ دَمَّرْنَا الْآخَرِينَ (136) После изтребихме другите |
| وَإِنَّكُمْ لَتَمُرُّونَ عَلَيْهِم مُّصْبِحِينَ (137) А вие минавате покрай тях сутрин |
| وَبِاللَّيْلِ ۗ أَفَلَا تَعْقِلُونَ (138) и вечер. Не ще ли проумеете |
| وَإِنَّ يُونُسَ لَمِنَ الْمُرْسَلِينَ (139) И Юнус бе от пратениците |
| إِذْ أَبَقَ إِلَى الْفُلْكِ الْمَشْحُونِ (140) Избяга той на натоварен кораб |
| فَسَاهَمَ فَكَانَ مِنَ الْمُدْحَضِينَ (141) И жребий хвърлиха, и той бе от губещите |
| فَالْتَقَمَهُ الْحُوتُ وَهُوَ مُلِيمٌ (142) И го глътна китът, и заслужи порицание |
| فَلَوْلَا أَنَّهُ كَانَ مِنَ الْمُسَبِّحِينَ (143) И ако не бе от възхваляващите |
| لَلَبِثَ فِي بَطْنِهِ إِلَىٰ يَوْمِ يُبْعَثُونَ (144) щеше да прекара в корема му до Деня, когато ще бъдат те възкресени |
| ۞ فَنَبَذْنَاهُ بِالْعَرَاءِ وَهُوَ سَقِيمٌ (145) Но го изхвърлихме изтощен на голия бряг |
| وَأَنبَتْنَا عَلَيْهِ شَجَرَةً مِّن يَقْطِينٍ (146) И сторихме над него да израсте дърво [с широки листа] като тиква |
| وَأَرْسَلْنَاهُ إِلَىٰ مِائَةِ أَلْفٍ أَوْ يَزِيدُونَ (147) И го изпратихме при сто хиляди души, дори повече |
| فَآمَنُوا فَمَتَّعْنَاهُمْ إِلَىٰ حِينٍ (148) И повярваха те, и ги оставихме да се наслаждават до време |
| فَاسْتَفْتِهِمْ أَلِرَبِّكَ الْبَنَاتُ وَلَهُمُ الْبَنُونَ (149) И ги питай [о, Мухаммад] какво мислят - нима за твоя Господ са дъщерите, а за тях - синовете |
| أَمْ خَلَقْنَا الْمَلَائِكَةَ إِنَاثًا وَهُمْ شَاهِدُونَ (150) Или Ние в тяхно присъствие сътворихме ангелите от женски пол |
| أَلَا إِنَّهُم مِّنْ إِفْكِهِمْ لَيَقُولُونَ (151) Ала не! Те изричат своя измислица |
| وَلَدَ اللَّهُ وَإِنَّهُمْ لَكَاذِبُونَ (152) “Аллах роди.” Те наистина са лъжци |
| أَصْطَفَى الْبَنَاتِ عَلَى الْبَنِينَ (153) Нима Той предпочете дъщерите пред синовете |
| مَا لَكُمْ كَيْفَ تَحْكُمُونَ (154) Какво ви е, та така отсъждате |
| أَفَلَا تَذَكَّرُونَ (155) Не ще ли се поучите |
| أَمْ لَكُمْ سُلْطَانٌ مُّبِينٌ (156) Или имате явен довод |
| فَأْتُوا بِكِتَابِكُمْ إِن كُنتُمْ صَادِقِينَ (157) Тогава донесете вашето писание, ако говорите истината |
| وَجَعَلُوا بَيْنَهُ وَبَيْنَ الْجِنَّةِ نَسَبًا ۚ وَلَقَدْ عَلِمَتِ الْجِنَّةُ إِنَّهُمْ لَمُحْضَرُونَ (158) И измислиха родство между Него и джиновете. А джиновете знаят, че ще бъдат доведени [за равносметка] |
| سُبْحَانَ اللَّهِ عَمَّا يَصِفُونَ (159) Пречист е Аллах от онова, което Му приписват тези |
| إِلَّا عِبَادَ اللَّهِ الْمُخْلَصِينَ (160) но не и преданите раби на Аллах |
| فَإِنَّكُمْ وَمَا تَعْبُدُونَ (161) И вие [о, неверници], и онова, на което служите |
| مَا أَنتُمْ عَلَيْهِ بِفَاتِنِينَ (162) никого не можете да изкусите срещу Него |
| إِلَّا مَنْ هُوَ صَالِ الْجَحِيمِ (163) освен онези, които ще горят в Ада |
| وَمَا مِنَّا إِلَّا لَهُ مَقَامٌ مَّعْلُومٌ (164) [Ангелите казват:] “Всеки от нас има свое определено място |
| وَإِنَّا لَنَحْنُ الصَّافُّونَ (165) Наистина ние сме строените в редици |
| وَإِنَّا لَنَحْنُ الْمُسَبِّحُونَ (166) и ние сме прославящите.” |
| وَإِن كَانُوا لَيَقُولُونَ (167) И [преди теб, о, Мухаммад, неверниците] казваха |
| لَوْ أَنَّ عِندَنَا ذِكْرًا مِّنَ الْأَوَّلِينَ (168) “Ако имахме и ние писание като предците |
| لَكُنَّا عِبَادَ اللَّهِ الْمُخْلَصِينَ (169) щяхме да сме предани раби на Аллах.” |
| فَكَفَرُوا بِهِ ۖ فَسَوْفَ يَعْلَمُونَ (170) [А когато дойде при тях,] не повярваха в него, но ще узнаят |
| وَلَقَدْ سَبَقَتْ كَلِمَتُنَا لِعِبَادِنَا الْمُرْسَلِينَ (171) Още преди казахме на нашите раби-пратеници |
| إِنَّهُمْ لَهُمُ الْمَنصُورُونَ (172) че именно те ще са подкрепените |
| وَإِنَّ جُندَنَا لَهُمُ الْغَالِبُونَ (173) и че именно Нашето войнство ще победи |
| فَتَوَلَّ عَنْهُمْ حَتَّىٰ حِينٍ (174) И се отвърни от тях за определен срок |
| وَأَبْصِرْهُمْ فَسَوْفَ يُبْصِرُونَ (175) И ги наблюдавай, скоро и те ще видят |
| أَفَبِعَذَابِنَا يَسْتَعْجِلُونَ (176) Нима за Нашето мъчение бързат |
| فَإِذَا نَزَلَ بِسَاحَتِهِمْ فَسَاءَ صَبَاحُ الْمُنذَرِينَ (177) Ала спусне ли се то над домовете им, ще е лош денят за увещаваните |
| وَتَوَلَّ عَنْهُمْ حَتَّىٰ حِينٍ (178) И се отвърни от тях за определен срок |
| وَأَبْصِرْ فَسَوْفَ يُبْصِرُونَ (179) И ги наблюдавай, скоро и те ще видят |
| سُبْحَانَ رَبِّكَ رَبِّ الْعِزَّةِ عَمَّا يَصِفُونَ (180) Пречист е твоят Господ, Господът на мощта, от онова, което Му приписват |
| وَسَلَامٌ عَلَى الْمُرْسَلِينَ (181) Мир за пратениците |
| وَالْحَمْدُ لِلَّهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ (182) И слава на Аллах, Господа на световете |