القرآن باللغة البلغارية - سورة الفجر مترجمة إلى اللغة البلغارية، Surah Fajr in Bulgarian. نوفر ترجمة دقيقة سورة الفجر باللغة البلغارية - Bulgarian, الآيات 30 - رقم السورة 89 - الصفحة 593.
وَالْفَجْرِ (1) Кълна се в зората |
وَلَيَالٍ عَشْرٍ (2) и в десетте нощи [от месеца за поклонение хадж] |
وَالشَّفْعِ وَالْوَتْرِ (3) и в четното, и в нечетното |
وَاللَّيْلِ إِذَا يَسْرِ (4) и в нощта, когато отминава |
هَلْ فِي ذَٰلِكَ قَسَمٌ لِّذِي حِجْرٍ (5) Нима в това няма клетва за разумния |
أَلَمْ تَرَ كَيْفَ فَعَلَ رَبُّكَ بِعَادٍ (6) Не видя ли ти как постъпи твоят Господ с адитите |
إِرَمَ ذَاتِ الْعِمَادِ (7) и с ирамитите, имащи високи постройки |
الَّتِي لَمْ يُخْلَقْ مِثْلُهَا فِي الْبِلَادِ (8) подобни на които не бяха сътворени по земите |
وَثَمُودَ الَّذِينَ جَابُوا الصَّخْرَ بِالْوَادِ (9) и със самудяните, които изсичаха скалите в долината |
وَفِرْعَوْنَ ذِي الْأَوْتَادِ (10) и с Фараона, владетеля на войските |
الَّذِينَ طَغَوْا فِي الْبِلَادِ (11) които безчинстваха из селищата |
فَأَكْثَرُوا فِيهَا الْفَسَادَ (12) и множаха в тях развалата |
فَصَبَّ عَلَيْهِمْ رَبُّكَ سَوْطَ عَذَابٍ (13) Тогава твоят Господ стовари върху тях бича на мъчението |
إِنَّ رَبَّكَ لَبِالْمِرْصَادِ (14) Твоят Господ надзирава |
فَأَمَّا الْإِنسَانُ إِذَا مَا ابْتَلَاهُ رَبُّهُ فَأَكْرَمَهُ وَنَعَّمَهُ فَيَقُولُ رَبِّي أَكْرَمَنِ (15) И ако неговият Господ го подложи на изпитание, като го почете и облагодетелства, човекът казва: “Моят Господ ме почете.” |
وَأَمَّا إِذَا مَا ابْتَلَاهُ فَقَدَرَ عَلَيْهِ رِزْقَهُ فَيَقُولُ رَبِّي أَهَانَنِ (16) А ако го подложи на изпитание, като ограничи препитанието му, казва: “Моят Господ ме оскърби.” |
كَلَّا ۖ بَل لَّا تُكْرِمُونَ الْيَتِيمَ (17) Ала не! Вие не почитате сирака |
وَلَا تَحَاضُّونَ عَلَىٰ طَعَامِ الْمِسْكِينِ (18) и не подканвате да бъде нахранен нуждаещият се |
وَتَأْكُلُونَ التُّرَاثَ أَكْلًا لَّمًّا (19) и изяждате наследството [дори ако е чуждо] с лакомия |
وَتُحِبُّونَ الْمَالَ حُبًّا جَمًّا (20) И обичате богатството с голяма любов |
كَلَّا إِذَا دُكَّتِ الْأَرْضُ دَكًّا دَكًّا (21) Ала не! Когато земята бъде стрита на прах |
وَجَاءَ رَبُّكَ وَالْمَلَكُ صَفًّا صَفًّا (22) и твоят Господ дойде с подредените в редици ангели |
وَجِيءَ يَوْمَئِذٍ بِجَهَنَّمَ ۚ يَوْمَئِذٍ يَتَذَكَّرُ الْإِنسَانُ وَأَنَّىٰ لَهُ الذِّكْرَىٰ (23) и Адът бъде докаран в този Ден, човекът ще си спомни тогава, ала защо ще му е спомнянето |
يَقُولُ يَا لَيْتَنِي قَدَّمْتُ لِحَيَاتِي (24) Ще казва: “О, да бях сторил отнапред добрини заради моя [отвъден] живот!” |
فَيَوْمَئِذٍ لَّا يُعَذِّبُ عَذَابَهُ أَحَدٌ (25) В този Ден никой друг не ще измъчва, както Той измъчва |
وَلَا يُوثِقُ وَثَاقَهُ أَحَدٌ (26) и никой друг не ще оковава, както Той оковава |
يَا أَيَّتُهَا النَّفْسُ الْمُطْمَئِنَّةُ (27) О, душа успокоена |
ارْجِعِي إِلَىٰ رَبِّكِ رَاضِيَةً مَّرْضِيَّةً (28) завърни се при твоя Господ доволстваща, заслужила благосклонност |
فَادْخُلِي فِي عِبَادِي (29) Влез сред Моите раби |
وَادْخُلِي جَنَّتِي (30) влез в Моя Рай |