| وَالذَّارِيَاتِ ذَرْوًا (1) Кълна се в отвяващите с веене [ветрове] |
| فَالْحَامِلَاتِ وِقْرًا (2) и в носещите товар [облаци] |
| فَالْجَارِيَاتِ يُسْرًا (3) и в плаващите с лекота [кораби] |
| فَالْمُقَسِّمَاتِ أَمْرًا (4) и в разпределящите по повеля [ангели] |
| إِنَّمَا تُوعَدُونَ لَصَادِقٌ (5) че е истина това, което ви е обещано |
| وَإِنَّ الدِّينَ لَوَاقِعٌ (6) И че възмездието ще настъпи |
| وَالسَّمَاءِ ذَاتِ الْحُبُكِ (7) Кълна се в небето, осеяно с пътища |
| إِنَّكُمْ لَفِي قَوْلٍ مُّخْتَلِفٍ (8) Объркани са вашите слова [о, неверници] |
| يُؤْفَكُ عَنْهُ مَنْ أُفِكَ (9) Отклонява се от него онзи, който е бил отклонен |
| قُتِلَ الْخَرَّاصُونَ (10) Проклети да са лъжците |
| الَّذِينَ هُمْ فِي غَمْرَةٍ سَاهُونَ (11) които в бездната [на неверието] нехаят |
| يَسْأَلُونَ أَيَّانَ يَوْمُ الدِّينِ (12) Питат: “Кога ще е Съдният ден?” |
| يَوْمَ هُمْ عَلَى النَّارِ يُفْتَنُونَ (13) В този Ден върху Огъня ще бъдат измъчвани |
| ذُوقُوا فِتْنَتَكُمْ هَٰذَا الَّذِي كُنتُم بِهِ تَسْتَعْجِلُونَ (14) “Вкусете своето мъчение! Това е, за което бързахте.” |
| إِنَّ الْمُتَّقِينَ فِي جَنَّاتٍ وَعُيُونٍ (15) Богобоязливите ще бъдат сред градини и извори |
| آخِذِينَ مَا آتَاهُمْ رَبُّهُمْ ۚ إِنَّهُمْ كَانُوا قَبْلَ ذَٰلِكَ مُحْسِنِينَ (16) ще взимат онова, което им дарява техният Господ. Преди това те вършеха добро |
| كَانُوا قَلِيلًا مِّنَ اللَّيْلِ مَا يَهْجَعُونَ (17) малко спяха през нощта |
| وَبِالْأَسْحَارِ هُمْ يَسْتَغْفِرُونَ (18) и на развиделяване молеха за опрощение |
| وَفِي أَمْوَالِهِمْ حَقٌّ لِّلسَّائِلِ وَالْمَحْرُومِ (19) и в техните имоти имаше дял за просяка и нуждаещия се |
| وَفِي الْأَرْضِ آيَاتٌ لِّلْمُوقِنِينَ (20) За убедените на земята има знамения |
| وَفِي أَنفُسِكُمْ ۚ أَفَلَا تُبْصِرُونَ (21) и в самите вас. Нима не съзирате |
| وَفِي السَّمَاءِ رِزْقُكُمْ وَمَا تُوعَدُونَ (22) На небето има препитание за вас и там е онова, което ви е обещано |
| فَوَرَبِّ السَّمَاءِ وَالْأَرْضِ إِنَّهُ لَحَقٌّ مِّثْلَ مَا أَنَّكُمْ تَنطِقُونَ (23) А то, кълна се в Господа на небето и на земята, е истина, както това, че говорите |
| هَلْ أَتَاكَ حَدِيثُ ضَيْفِ إِبْرَاهِيمَ الْمُكْرَمِينَ (24) Стигна ли до теб разказът за почетните гости на Ибрахим |
| إِذْ دَخَلُوا عَلَيْهِ فَقَالُوا سَلَامًا ۖ قَالَ سَلَامٌ قَوْمٌ مُّنكَرُونَ (25) Влязоха при него и рекоха: “Мир!” Каза: “Мир!” И си рече: “Непознати хора!” |
| فَرَاغَ إِلَىٰ أَهْلِهِ فَجَاءَ بِعِجْلٍ سَمِينٍ (26) И без да го видят, свърна към своето семейство и дойде с тлъсто [печено] теле |
| فَقَرَّبَهُ إِلَيْهِمْ قَالَ أَلَا تَأْكُلُونَ (27) и им го поднесе. Рече: “Ще похапнете ли?” |
| فَأَوْجَسَ مِنْهُمْ خِيفَةً ۖ قَالُوا لَا تَخَفْ ۖ وَبَشَّرُوهُ بِغُلَامٍ عَلِيمٍ (28) И спотаи страх от тях. Рекоха: “Не се страхувай!” И го благовестиха за знаещ син |
| فَأَقْبَلَتِ امْرَأَتُهُ فِي صَرَّةٍ فَصَكَّتْ وَجْهَهَا وَقَالَتْ عَجُوزٌ عَقِيمٌ (29) И пристъпи жена му с вик, удряйки лицето си, и рече: “Но аз съм бездeтна старица!” |
| قَالُوا كَذَٰلِكِ قَالَ رَبُّكِ ۖ إِنَّهُ هُوَ الْحَكِيمُ الْعَلِيمُ (30) Рекоха: “Тъй каза твоят Господ. Той е Премъдрия, Всезнаещия.” |
| ۞ قَالَ فَمَا خَطْبُكُمْ أَيُّهَا الْمُرْسَلُونَ (31) Рече: “А какво ви е намерението, о, пратеници?” |
| قَالُوا إِنَّا أُرْسِلْنَا إِلَىٰ قَوْمٍ مُّجْرِمِينَ (32) Рекоха: “Изпратени сме при хора-престъпници |
| لِنُرْسِلَ عَلَيْهِمْ حِجَارَةً مِّن طِينٍ (33) за да изсипем върху тях камъни от глина |
| مُّسَوَّمَةً عِندَ رَبِّكَ لِلْمُسْرِفِينَ (34) белязани при твоя Господ за прекаляващите.” |
| فَأَخْرَجْنَا مَن كَانَ فِيهَا مِنَ الْمُؤْمِنِينَ (35) И изведохме Ние само вярващите, които бяха там |
| فَمَا وَجَدْنَا فِيهَا غَيْرَ بَيْتٍ مِّنَ الْمُسْلِمِينَ (36) И намерихме там отдадени [на Аллах] само в един дом |
| وَتَرَكْنَا فِيهَا آيَةً لِّلَّذِينَ يَخَافُونَ الْعَذَابَ الْأَلِيمَ (37) И оставихме там знамение за онези, които се страхуват от болезненото мъчение |
| وَفِي مُوسَىٰ إِذْ أَرْسَلْنَاهُ إِلَىٰ فِرْعَوْنَ بِسُلْطَانٍ مُّبِينٍ (38) И за Муса, когато го изпратихме при Фараона с явен довод |
| فَتَوَلَّىٰ بِرُكْنِهِ وَقَالَ سَاحِرٌ أَوْ مَجْنُونٌ (39) И се отвърна той със своята опора, и каза: “Магьосник или луд.” |
| فَأَخَذْنَاهُ وَجُنُودَهُ فَنَبَذْنَاهُمْ فِي الْيَمِّ وَهُوَ مُلِيمٌ (40) И сграбчихме него и войските му, и ги хвърлихме в морето. Вината бе негова |
| وَفِي عَادٍ إِذْ أَرْسَلْنَا عَلَيْهِمُ الرِّيحَ الْعَقِيمَ (41) И за адитите, срещу които изпратихме опустошителния вятър |
| مَا تَذَرُ مِن شَيْءٍ أَتَتْ عَلَيْهِ إِلَّا جَعَلَتْهُ كَالرَّمِيمِ (42) И не остави той нищо, над което премина, без да го превърне в прах |
| وَفِي ثَمُودَ إِذْ قِيلَ لَهُمْ تَمَتَّعُوا حَتَّىٰ حِينٍ (43) И за самудяните, когато им бе казано: “Наслаждавайте се до време!” |
| فَعَتَوْا عَنْ أَمْرِ رَبِّهِمْ فَأَخَذَتْهُمُ الصَّاعِقَةُ وَهُمْ يَنظُرُونَ (44) И се възгордяха пред повелята на техния Господ, [затова] мълнията ги порази, както си гледаха |
| فَمَا اسْتَطَاعُوا مِن قِيَامٍ وَمَا كَانُوا مُنتَصِرِينَ (45) И не можаха да се изправят, и не им се помогна |
| وَقَوْمَ نُوحٍ مِّن قَبْلُ ۖ إِنَّهُمْ كَانُوا قَوْمًا فَاسِقِينَ (46) И народа на Нух [погубихме] преди. Те бяха нечестиви хора |
| وَالسَّمَاءَ بَنَيْنَاهَا بِأَيْدٍ وَإِنَّا لَمُوسِعُونَ (47) И небето изградихме с [Нашата] сила. Ние даваме простор |
| وَالْأَرْضَ فَرَشْنَاهَا فَنِعْمَ الْمَاهِدُونَ (48) И земята Ние разстлахме. Колко прекрасно разстиламе |
| وَمِن كُلِّ شَيْءٍ خَلَقْنَا زَوْجَيْنِ لَعَلَّكُمْ تَذَكَّرُونَ (49) И от всяко нещо сътворихме двойки, за да се поучите |
| فَفِرُّوا إِلَى اللَّهِ ۖ إِنِّي لَكُم مِّنْهُ نَذِيرٌ مُّبِينٌ (50) Затова към Аллах се устремете! Аз съм Негов явен предупредител за вас |
| وَلَا تَجْعَلُوا مَعَ اللَّهِ إِلَٰهًا آخَرَ ۖ إِنِّي لَكُم مِّنْهُ نَذِيرٌ مُّبِينٌ (51) И не приемайте друг Бог заедно с Аллах! Аз съм Негов явен предупредител за вас |
| كَذَٰلِكَ مَا أَتَى الَّذِينَ مِن قَبْلِهِم مِّن رَّسُولٍ إِلَّا قَالُوا سَاحِرٌ أَوْ مَجْنُونٌ (52) Така и онези преди тях, щом дойдеше пратеник, казваха: “Магьосник или луд.” |
| أَتَوَاصَوْا بِهِ ۚ بَلْ هُمْ قَوْمٌ طَاغُونَ (53) Нима си завещаваха това един другиму? Не, ала те са престъпващи хора |
| فَتَوَلَّ عَنْهُمْ فَمَا أَنتَ بِمَلُومٍ (54) Отвърни се от тях и не ще бъдеш упрекван |
| وَذَكِّرْ فَإِنَّ الذِّكْرَىٰ تَنفَعُ الْمُؤْمِنِينَ (55) И поучавай! Наистина поучението носи полза на вярващите |
| وَمَا خَلَقْتُ الْجِنَّ وَالْإِنسَ إِلَّا لِيَعْبُدُونِ (56) Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат |
| مَا أُرِيدُ مِنْهُم مِّن رِّزْقٍ وَمَا أُرِيدُ أَن يُطْعِمُونِ (57) Не искам от тях препитание и не искам да Ме хранят |
| إِنَّ اللَّهَ هُوَ الرَّزَّاقُ ذُو الْقُوَّةِ الْمَتِينُ (58) Аллах! Той е Даващия препитанието, Владетеля на силата, Всемогъщия |
| فَإِنَّ لِلَّذِينَ ظَلَمُوا ذَنُوبًا مِّثْلَ ذَنُوبِ أَصْحَابِهِمْ فَلَا يَسْتَعْجِلُونِ (59) Угнетителите имат участ като участта на техните другари. Затова да не избързват |
| فَوَيْلٌ لِّلَّذِينَ كَفَرُوا مِن يَوْمِهِمُ الَّذِي يُوعَدُونَ (60) Горко на неверниците в техния Ден, който им е обещан |