| لَا أُقْسِمُ بِيَوْمِ الْقِيَامَةِ (1) Кълна се в Деня на възкресението |
| وَلَا أُقْسِمُ بِالنَّفْسِ اللَّوَّامَةِ (2) И кълна се в многоукоряващата [се] душа |
| أَيَحْسَبُ الْإِنسَانُ أَلَّن نَّجْمَعَ عِظَامَهُ (3) Нима човек смята, че Ние не ще съберем костите му |
| بَلَىٰ قَادِرِينَ عَلَىٰ أَن نُّسَوِّيَ بَنَانَهُ (4) Наистина Ние можем да възстановим и върховете на пръстите му |
| بَلْ يُرِيدُ الْإِنسَانُ لِيَفْجُرَ أَمَامَهُ (5) Ала човек упорства в греха си |
| يَسْأَلُ أَيَّانَ يَوْمُ الْقِيَامَةِ (6) и пита: “Кога е Денят на възкресението?” |
| فَإِذَا بَرِقَ الْبَصَرُ (7) Тогава, когато погледът се заслепи |
| وَخَسَفَ الْقَمَرُ (8) и луната се затъмни |
| وَجُمِعَ الشَّمْسُ وَالْقَمَرُ (9) и слънцето, и луната се слеят |
| يَقُولُ الْإِنسَانُ يَوْمَئِذٍ أَيْنَ الْمَفَرُّ (10) човекът ще каже в този Ден: “Накъде да се бяга?” |
| كَلَّا لَا وَزَرَ (11) Ала не! Няма убежище |
| إِلَىٰ رَبِّكَ يَوْمَئِذٍ الْمُسْتَقَرُّ (12) При твоя Господ в този Ден е местопребиванието |
| يُنَبَّأُ الْإِنسَانُ يَوْمَئِذٍ بِمَا قَدَّمَ وَأَخَّرَ (13) Човекът в този Ден ще бъде известен за ранните си дела и за късните |
| بَلِ الْإِنسَانُ عَلَىٰ نَفْسِهِ بَصِيرَةٌ (14) Да, човекът сам за себе си ще е свидетел |
| وَلَوْ أَلْقَىٰ مَعَاذِيرَهُ (15) дори да дава извинения |
| لَا تُحَرِّكْ بِهِ لِسَانَكَ لِتَعْجَلَ بِهِ (16) Не си движи езика с това Слово [о, Мухаммад], за да избързаш [да го запомниш] |
| إِنَّ عَلَيْنَا جَمْعَهُ وَقُرْآنَهُ (17) Да бъде събрано [в твоите гърди] и четено [от теб] е Наша грижа |
| فَإِذَا قَرَأْنَاهُ فَاتَّبِعْ قُرْآنَهُ (18) И когато го четем, следвай неговото четене |
| ثُمَّ إِنَّ عَلَيْنَا بَيَانَهُ (19) После неговото разясняване е Наша грижа |
| كَلَّا بَلْ تُحِبُّونَ الْعَاجِلَةَ (20) Ала не! Вие обичате преходността [на земния живот] |
| وَتَذَرُونَ الْآخِرَةَ (21) и изоставяте отвъдния |
| وُجُوهٌ يَوْمَئِذٍ نَّاضِرَةٌ (22) Едни лица в този Ден ще възсияят |
| إِلَىٰ رَبِّهَا نَاظِرَةٌ (23) към своя Господ ще гледат |
| وَوُجُوهٌ يَوْمَئِذٍ بَاسِرَةٌ (24) а други в този Ден ще бъдат мрачни |
| تَظُنُّ أَن يُفْعَلَ بِهَا فَاقِرَةٌ (25) ще се убедят, че ги е сполетяла беда, пречупваща гръбнака |
| كَلَّا إِذَا بَلَغَتِ التَّرَاقِيَ (26) А когато душата стигне гръкляна |
| وَقِيلَ مَنْ ۜ رَاقٍ (27) и се рече: “Кой ще те избави?” |
| وَظَنَّ أَنَّهُ الْفِرَاقُ (28) и той се убеди, че [това] е раздялата |
| وَالْتَفَّتِ السَّاقُ بِالسَّاقِ (29) и се преплете крак с крак |
| إِلَىٰ رَبِّكَ يَوْمَئِذٍ الْمَسَاقُ (30) тогава към твоя Господ ще е отправянето |
| فَلَا صَدَّقَ وَلَا صَلَّىٰ (31) тогава към твоя Господ ще е отправянето |
| وَلَٰكِن كَذَّبَ وَتَوَلَّىٰ (32) Той нито вярваше, нито отслужваше молитвата |
| ثُمَّ ذَهَبَ إِلَىٰ أَهْلِهِ يَتَمَطَّىٰ (33) а отричаше и се отвръщаше |
| أَوْلَىٰ لَكَ فَأَوْلَىٰ (34) После отиваше при своите хора с горделива походка |
| ثُمَّ أَوْلَىٰ لَكَ فَأَوْلَىٰ (35) Горко ти, горко |
| أَيَحْسَبُ الْإِنسَانُ أَن يُتْرَكَ سُدًى (36) И отново - горко ти, горко |
| أَلَمْ يَكُ نُطْفَةً مِّن مَّنِيٍّ يُمْنَىٰ (37) Нима човек смята, че ще бъде оставен без надзор |
| ثُمَّ كَانَ عَلَقَةً فَخَلَقَ فَسَوَّىٰ (38) После бе съсирек, а Той го сътвори и осъразмери |
| فَجَعَلَ مِنْهُ الزَّوْجَيْنِ الذَّكَرَ وَالْأُنثَىٰ (39) И създаде от нея двата пола - мъжа и жената |
| أَلَيْسَ ذَٰلِكَ بِقَادِرٍ عَلَىٰ أَن يُحْيِيَ الْمَوْتَىٰ (40) Нима Той не е способен да съживи мъртвите |