القرآن باللغة البلغارية - سورة الواقعة مترجمة إلى اللغة البلغارية، Surah Waqiah in Bulgarian. نوفر ترجمة دقيقة سورة الواقعة باللغة البلغارية - Bulgarian, الآيات 96 - رقم السورة 56 - الصفحة 534.
إِذَا وَقَعَتِ الْوَاقِعَةُ (1) Когато Събитието настъпи |
لَيْسَ لِوَقْعَتِهَا كَاذِبَةٌ (2) никой не ще възпре неговото настъпване |
خَافِضَةٌ رَّافِعَةٌ (3) принизяващо и въздигащо |
إِذَا رُجَّتِ الْأَرْضُ رَجًّا (4) Когато земята се разтърси в трус |
وَبُسَّتِ الْجِبَالُ بَسًّا (5) и планините се разломят на отломки |
فَكَانَتْ هَبَاءً مُّنبَثًّا (6) и станат разпиляна прах |
وَكُنتُمْ أَزْوَاجًا ثَلَاثَةً (7) вие ще станете на три групи |
فَأَصْحَابُ الْمَيْمَنَةِ مَا أَصْحَابُ الْمَيْمَنَةِ (8) едни - отдясно, - какво ще е за тези отдясно |
وَأَصْحَابُ الْمَشْأَمَةِ مَا أَصْحَابُ الْمَشْأَمَةِ (9) и други - отляво, - какво ще е за тези отляво |
وَالسَّابِقُونَ السَّابِقُونَ (10) и първенците [в богобоязливостта], - те са първенците [в Рая] |
أُولَٰئِكَ الْمُقَرَّبُونَ (11) тези са приближените [на Аллах] |
فِي جَنَّاتِ النَّعِيمِ (12) в Градините на блаженството |
ثُلَّةٌ مِّنَ الْأَوَّلِينَ (13) повечето са от предците |
وَقَلِيلٌ مِّنَ الْآخِرِينَ (14) и малцина от сетните |
عَلَىٰ سُرُرٍ مَّوْضُونَةٍ (15) на украсени престоли |
مُّتَّكِئِينَ عَلَيْهَا مُتَقَابِلِينَ (16) облегнати там един срещу друг |
يَطُوفُ عَلَيْهِمْ وِلْدَانٌ مُّخَلَّدُونَ (17) Вечномлади юноши им поднасят |
بِأَكْوَابٍ وَأَبَارِيقَ وَكَأْسٍ مِّن مَّعِينٍ (18) бокали и кани, и чаши [вино] от извор |
لَّا يُصَدَّعُونَ عَنْهَا وَلَا يُنزِفُونَ (19) Не ще ги боли глава от това и не ще губят ум |
وَفَاكِهَةٍ مِّمَّا يَتَخَيَّرُونَ (20) И плод, какъвто изберат |
وَلَحْمِ طَيْرٍ مِّمَّا يَشْتَهُونَ (21) и птиче месо, каквото обичат |
وَحُورٌ عِينٌ (22) И ще имат хубавици с големи очи |
كَأَمْثَالِ اللُّؤْلُؤِ الْمَكْنُونِ (23) подобни на скрити бисери |
جَزَاءً بِمَا كَانُوا يَعْمَلُونَ (24) въздаяние за делата им |
لَا يَسْمَعُونَ فِيهَا لَغْوًا وَلَا تَأْثِيمًا (25) Не ще слушат там нито празнословие, нито подбуда към грях |
إِلَّا قِيلًا سَلَامًا سَلَامًا (26) а само словото: “Мир! Мир!” |
وَأَصْحَابُ الْيَمِينِ مَا أَصْحَابُ الْيَمِينِ (27) А онези отдясно... Какво ще е за онези отдясно |
فِي سِدْرٍ مَّخْضُودٍ (28) Сред лотоси без бодли |
وَطَلْحٍ مَّنضُودٍ (29) и натежали бананови дървета |
وَظِلٍّ مَّمْدُودٍ (30) и просторна сянка |
وَمَاءٍ مَّسْكُوبٍ (31) и лееща се вода |
وَفَاكِهَةٍ كَثِيرَةٍ (32) и обилен плод |
لَّا مَقْطُوعَةٍ وَلَا مَمْنُوعَةٍ (33) несекващ и невъзбранен |
وَفُرُشٍ مَّرْفُوعَةٍ (34) и въздигнати постели |
إِنَّا أَنشَأْنَاهُنَّ إِنشَاءً (35) Сътворихме ги Ние с [прекрасно] сътворяване |
فَجَعَلْنَاهُنَّ أَبْكَارًا (36) и отредихме да са девици |
عُرُبًا أَتْرَابًا (37) любещи, връстнички |
لِّأَصْحَابِ الْيَمِينِ (38) за онези отдясно |
ثُلَّةٌ مِّنَ الْأَوَّلِينَ (39) група от предците |
وَثُلَّةٌ مِّنَ الْآخِرِينَ (40) и група от сетните |
وَأَصْحَابُ الشِّمَالِ مَا أَصْحَابُ الشِّمَالِ (41) А онези отляво... Какво ще е за онези отляво |
فِي سَمُومٍ وَحَمِيمٍ (42) Сред изгарящ вятър и вряща вода |
وَظِلٍّ مِّن يَحْمُومٍ (43) и сянка от черен дим |
لَّا بَارِدٍ وَلَا كَرِيمٍ (44) нито прохладна, нито приятна |
إِنَّهُمْ كَانُوا قَبْلَ ذَٰلِكَ مُتْرَفِينَ (45) Те живееха сред разкош преди това |
وَكَانُوا يُصِرُّونَ عَلَى الْحِنثِ الْعَظِيمِ (46) И упорстваха в огромния грях |
وَكَانُوا يَقُولُونَ أَئِذَا مِتْنَا وَكُنَّا تُرَابًا وَعِظَامًا أَإِنَّا لَمَبْعُوثُونَ (47) И казваха: “Нима като умрем и станем пръст и кости, нима наистина ще бъдем възкресени |
أَوَآبَاؤُنَا الْأَوَّلُونَ (48) А нима и древните ни предци?” |
قُلْ إِنَّ الْأَوَّلِينَ وَالْآخِرِينَ (49) Кажи [о, Мухаммад]: “И древните, и сетните |
لَمَجْمُوعُونَ إِلَىٰ مِيقَاتِ يَوْمٍ مَّعْلُومٍ (50) наистина ще бъдат събрани по време на знайния Ден.” |
ثُمَّ إِنَّكُمْ أَيُّهَا الضَّالُّونَ الْمُكَذِّبُونَ (51) После, о, вие, заблудените, отричащите |
لَآكِلُونَ مِن شَجَرٍ مِّن زَقُّومٍ (52) наистина ще ядете от дървото Зокум |
فَمَالِئُونَ مِنْهَا الْبُطُونَ (53) и ще си пълните от него стомасите |
فَشَارِبُونَ عَلَيْهِ مِنَ الْحَمِيمِ (54) и ще пиете след това от врящата вода |
فَشَارِبُونَ شُرْبَ الْهِيمِ (55) Ще пиете, както пият прежаднелите камили |
هَٰذَا نُزُلُهُمْ يَوْمَ الدِّينِ (56) Това е угощението им в Съдния ден |
نَحْنُ خَلَقْنَاكُمْ فَلَوْلَا تُصَدِّقُونَ (57) Ние ви сътворихме. Защо тогава не повярвате |
أَفَرَأَيْتُم مَّا تُمْنُونَ (58) Не виждате ли семето, което изливате |
أَأَنتُمْ تَخْلُقُونَهُ أَمْ نَحْنُ الْخَالِقُونَ (59) Вие ли го сътворявате, или Ние сме Твореца |
نَحْنُ قَدَّرْنَا بَيْنَكُمُ الْمَوْتَ وَمَا نَحْنُ بِمَسْبُوقِينَ (60) Ние отредихме смъртта за вас и не ще бъдем възпрени |
عَلَىٰ أَن نُّبَدِّلَ أَمْثَالَكُمْ وَنُنشِئَكُمْ فِي مَا لَا تَعْلَمُونَ (61) да променим такива като вас и да ви пресъздадем в нещо, което не ви е познато |
وَلَقَدْ عَلِمْتُمُ النَّشْأَةَ الْأُولَىٰ فَلَوْلَا تَذَكَّرُونَ (62) И узнахте вече първото сътворяване. Не ще ли се поучите |
أَفَرَأَيْتُم مَّا تَحْرُثُونَ (63) И не виждате ли какво сеете |
أَأَنتُمْ تَزْرَعُونَهُ أَمْ نَحْنُ الزَّارِعُونَ (64) Вие ли го карате да расте, или Ние го караме |
لَوْ نَشَاءُ لَجَعَلْنَاهُ حُطَامًا فَظَلْتُمْ تَفَكَّهُونَ (65) Ако пожелаехме, бихме го сторили на сухи съчки и щяхте да останете слисани |
إِنَّا لَمُغْرَمُونَ (66) “Наистина сме задлъжнели |
بَلْ نَحْنُ مَحْرُومُونَ (67) Да, и сме лишени [от прехрана].” |
أَفَرَأَيْتُمُ الْمَاءَ الَّذِي تَشْرَبُونَ (68) И не виждате ли водата, която пиете |
أَأَنتُمْ أَنزَلْتُمُوهُ مِنَ الْمُزْنِ أَمْ نَحْنُ الْمُنزِلُونَ (69) Вие ли я изсипвате от облака или Ние я изсипваме |
لَوْ نَشَاءُ جَعَلْنَاهُ أُجَاجًا فَلَوْلَا تَشْكُرُونَ (70) Ако пожелаехме, бихме я сторили солена, защо тогава не сте признателни |
أَفَرَأَيْتُمُ النَّارَ الَّتِي تُورُونَ (71) Не виждате ли огъня, който разпалвате |
أَأَنتُمْ أَنشَأْتُمْ شَجَرَتَهَا أَمْ نَحْنُ الْمُنشِئُونَ (72) Вие ли създавате дървото за него, или Ние сме Създателя |
نَحْنُ جَعَلْنَاهَا تَذْكِرَةً وَمَتَاعًا لِّلْمُقْوِينَ (73) Ние го сторихме за поучение и за ползване от онези, които се нуждаят |
فَسَبِّحْ بِاسْمِ رَبِّكَ الْعَظِيمِ (74) Затова прославяй името на твоя Господ, Превеликия |
۞ فَلَا أُقْسِمُ بِمَوَاقِعِ النُّجُومِ (75) Но не, кълна се в залезите на звездите |
وَإِنَّهُ لَقَسَمٌ لَّوْ تَعْلَمُونَ عَظِيمٌ (76) а това е клетва - ако знаете - велика |
إِنَّهُ لَقُرْآنٌ كَرِيمٌ (77) това наистина е свещен Коран |
فِي كِتَابٍ مَّكْنُونٍ (78) в съхранената Книга [-майка] |
لَّا يَمَسُّهُ إِلَّا الْمُطَهَّرُونَ (79) Докосват го само пречистените |
تَنزِيلٌ مِّن رَّبِّ الْعَالَمِينَ (80) Низпослание от Господа на световете |
أَفَبِهَٰذَا الْحَدِيثِ أَنتُم مُّدْهِنُونَ (81) Нима това Слово пренебрегвате |
وَتَجْعَلُونَ رِزْقَكُمْ أَنَّكُمْ تُكَذِّبُونَ (82) И [вместо благодарност] за препитанието вие го взимате за лъжа |
فَلَوْلَا إِذَا بَلَغَتِ الْحُلْقُومَ (83) И когато [душата на умиращия] стигне гърлото |
وَأَنتُمْ حِينَئِذٍ تَنظُرُونَ (84) тогава вие само гледате |
وَنَحْنُ أَقْرَبُ إِلَيْهِ مِنكُمْ وَلَٰكِن لَّا تُبْصِرُونَ (85) а Ние сме по-близо до него от вас, ала не виждате |
فَلَوْلَا إِن كُنتُمْ غَيْرَ مَدِينِينَ (86) и защо, ако не ще бъдете съдени |
تَرْجِعُونَهَا إِن كُنتُمْ صَادِقِينَ (87) не я върнете обратно, ако говорите истината |
فَأَمَّا إِن كَانَ مِنَ الْمُقَرَّبِينَ (88) И ако [умиращият] е от приближените [на Аллах] |
فَرَوْحٌ وَرَيْحَانٌ وَجَنَّتُ نَعِيمٍ (89) тогава - покой и удовлетворение, и Градината на блаженството |
وَأَمَّا إِن كَانَ مِنْ أَصْحَابِ الْيَمِينِ (90) А ако е от онези отдясно |
فَسَلَامٌ لَّكَ مِنْ أَصْحَابِ الْيَمِينِ (91) тогава [ще му се каже]: “Мир на теб, защото си от онези отдясно!” |
وَأَمَّا إِن كَانَ مِنَ الْمُكَذِّبِينَ الضَّالِّينَ (92) А ако е от отричащите, заблудените |
فَنُزُلٌ مِّنْ حَمِيمٍ (93) тогава - угощение от вряща вода |
وَتَصْلِيَةُ جَحِيمٍ (94) и изгаряне в Огъня |
إِنَّ هَٰذَا لَهُوَ حَقُّ الْيَقِينِ (95) Това е достоверната истина |
فَسَبِّحْ بِاسْمِ رَبِّكَ الْعَظِيمِ (96) Затова прославяй името на твоя Господ, Превеликия |