| لَا أُقْسِمُ بِهَٰذَا الْبَلَدِ (1) Не! Кълна се в този град [Мека] |
| وَأَنتَ حِلٌّ بِهَٰذَا الْبَلَدِ (2) на теб [о, Мухаммад] този град ти беше позволен |
| وَوَالِدٍ وَمَا وَلَدَ (3) и в родителя [Адам], и в неговото потомство |
| لَقَدْ خَلَقْنَا الْإِنسَانَ فِي كَبَدٍ (4) Ние сътворихме човека в трудности |
| أَيَحْسَبُ أَن لَّن يَقْدِرَ عَلَيْهِ أَحَدٌ (5) Нима смята, че никой не ще го надмогне |
| يَقُولُ أَهْلَكْتُ مَالًا لُّبَدًا (6) Казва: “Пропилях огромно богатство.” |
| أَيَحْسَبُ أَن لَّمْ يَرَهُ أَحَدٌ (7) Нима смята, че никой не го е видял |
| أَلَمْ نَجْعَل لَّهُ عَيْنَيْنِ (8) Не му ли дадохме Ние две очи |
| وَلِسَانًا وَشَفَتَيْنِ (9) и език, и устни |
| وَهَدَيْنَاهُ النَّجْدَيْنِ (10) и му посочихме двата пътя |
| فَلَا اقْتَحَمَ الْعَقَبَةَ (11) ала той не пое стръмния път |
| وَمَا أَدْرَاكَ مَا الْعَقَبَةُ (12) Но откъде да знаеш ти какво е стръмният път |
| فَكُّ رَقَبَةٍ (13) Да се освободи роб |
| أَوْ إِطْعَامٌ فِي يَوْمٍ ذِي مَسْغَبَةٍ (14) или да се даде храна в ден на глад |
| يَتِيمًا ذَا مَقْرَبَةٍ (15) на сирак - роднина |
| أَوْ مِسْكِينًا ذَا مَتْرَبَةٍ (16) или на окаян клетник |
| ثُمَّ كَانَ مِنَ الَّذِينَ آمَنُوا وَتَوَاصَوْا بِالصَّبْرِ وَتَوَاصَوْا بِالْمَرْحَمَةِ (17) И е от онези, които вярват и взаимно се наставляват за търпение, и взаимно се наставляват за състрадание |
| أُولَٰئِكَ أَصْحَابُ الْمَيْمَنَةِ (18) Тези са хората на десницата |
| وَالَّذِينَ كَفَرُوا بِآيَاتِنَا هُمْ أَصْحَابُ الْمَشْأَمَةِ (19) А които отхвърлят Нашите знамения, те са хората на левицата |
| عَلَيْهِمْ نَارٌ مُّؤْصَدَةٌ (20) Ще бъдат затворени в Огъня |